Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

9. Притеснения, насилия, грабежи…

— Притеснения, насилия, грабежи над беззащитния български народ — продължи силният глас на Апостола — се вършат от най-високата особа в турската държава до последния прост и гол турчин. Тези притеснения, насилия и грабежи се вършат над беззащитното българско население пет века.

В едно българско село намерихме недовършен препис от една черковна книга. — Дякона отново прелисти своя бележник, в който имаше много страници, изписани със ситни букви. — Преписвачът дякон Симеон в 1567 година оставил една кратка бележка върху недовършената страница:

„Писах [тази книга] в дните на цар султан Селим-кръвник… През тази година той по цялата своя земя събираше иеничери, а след това травнина[1]. Люто зло… Много зло и тази година, люти и прискръбни времена. Заради това не можах да преписвам. Простете, амин…“

В друго село е писано следната бележка върху бялото поле на един требник:

„Да се знае кога сме били на манастира. Тогава тръгнаха спахиите, та крадяха, пленяваха, изнасилваха… Тогава казваха хората: Излезте, мъртви, за да влезем ние живите. Писах аз, поп Никола от село Дебелец.“

Нам се струва, че двамата свещенослужители са писали тия бележки в едно време, а от годината, в която е писал дякон Симеон, до бележката в требника на поп Никола от село Дебелец са изминали две столетия. Ние виждаме, че времето столетия наред не е изменяло злочестината на българския народ.

Да си припомним какво тегли и какво е теглил до днес българинът от заптии, кърсердари[2], билюкбашии[3], които със своите слуги, готвачи и кафеджии непрестанно обикалят селата, отсядат в най-добрите къщи и се хранят безплатно с командата и конете от населението. Те са, които го съдят и наказват, и въпреки че нямат право да вършат това, те бият безпощадно и безнаказано селяните. И тъй като тези съдници и палачи струват твърде скъпо, често пъти те прилагат на селяните да им платят откуп, за да отминат селото им и да отидат да нощуват в друго село.

Заптието, изпратено в някое село по работа, се отбива под измислен предлог и в други села, за да кара селяните да му дадат пари. Когато се получи оплакване от техните насилия, те бият селяните, запалват къщите им и вършат всякакъв вид злини. Йован Каровче, старейшина на село Кучевица и Стоян Бойковски, старейшина на село Обужа, се оплаквали на скопския кърсердар от неговите заптии и за това нещо и двамата били убити в една нощ.

За изхранването на кърсердаря, билюкбашията, заптиетата и много други турци, които пътуват по търговия или други свои работи, всеки селянин трябва да достави поред два хляба, две кокошки, яйца, масло, ечемик и пр. Тези извънредни разходи са много по-големи в селата, разположени край главен път или близо до града, защото в тези на големия път не само кърсердарите и заптиетата, но и много други турци, пътуващи по своя работа, ядат и пият, без да плащат, а в близките до град села кърсердарите отсядат при всяко свое излизане и влизане в града, в който гледат да не пренощуват, защото в него нищо не се дава даром.

Българското население най-сетне е доограбвано от турски разбойници, които най-често завършват обира с убиването на своята жертва. Грабежите са явление ежедневно по всички села, градове и пътища на нашата родина. Защо у нас разбойничеството вирее тъй добре?… Първо, защото заптиите и турските големци покровителстват разбойниците, когато ограбената и убита жертва е християнин. Второ: защото твърде често самите те участват в обира или споделят плячката и, трето: защото християните нямат право да носят оръжие и на тях им е отнета всяка възможност да се защищават.

В случай на грабеж и убийство вие знаете, че турската власт търси убиеца само ако пострадалите поискат това. А когато християните открият злодееца и го съобщят на властта, тогава тя изисква от тъжителите да докажат, че наистина той е извършил злодеянието, като подкрепят обвинението си със свидетелстването на двама турци. Подир това и самият престъпник трябва да признае своята вина, за да бъде обявен за виновен, и тъй като никой не се старае престъпникът да се признае в извършване на злодеянието, скоро той бива освободен по недоказаност на престъплението, за да отиде и отмъсти още по-жестоко на пострадалите християни, които са се оплакали от него.

Вие знаете, че ако християнин се защищава, когато го нападнат разбойници и убие някого от тях, той се наказва като злодей, ако двама турци не се явят да свидетелстват в негова полза, че той е убил при самозащита. Иван Поппавлев от Копривщица, като се защищавал, убил заптието, което го нападнало. Другарят на убития се намирал наблизо, хвърлил се върху Поппавлев, за да го залови, но той не му позволил да приближи, а го накарал да върви пред него и така, като вървял подире му, довел го чак в Пловдив, направо в Портата, където разказал всичко как е било. Въпреки това Поппавлев бил държан в затвора цели две години и бил освободен само тогава, когато роднините на убития се съгласили да вземат 5000 пиастра откуп, за да не искат друго наказание.

Що се отнася до сигурността на търговците в Турската империя, тъй като мнозина от вас се занимават с търговия, добре ще знаят какво се случи на последния панаир в Сливен, пълен със стоки, който приключи с големи печалби. Търговците, които се връщаха със своите покупки, и сарафите със своите пари бяха нападнати от Кара Фейзи и неговата банда близо до Дервент. След упорита битка те заграбиха кервана, който носеше пари и стока за повече от три милиона пиастра.

Но как можем да искаме или да се надяваме на сигурност, мирен живот и мирна търговия, когато е известно, че главните началници на разбойниците в Румелия сключиха мир с Портата, която за награда, че са се подчинили, ги възнагради с управлението на същите окръзи, където извършиха обирите си?

Нашите братя в християнските села биват отвличани за откуп от жителите на околните турски села. Наскоро отвлекли старейшината на село Алаеддин. След като им платил част от откупа, който му поискали, за да го освободят, башибозуците му изболи очите и той бил намерен обесен с главата надолу на едно дърво при река Камчия.

От варненско село бяха отвлекли едно дванадесетгодишно българче. Баща му продал добитъка си и всичко ценно от своята покъщнина, за да плати шестстотин гроша откуп на похитителите, но тъй като те поискали хилядо и той нямал да им ги даде, насекли момчето му на парчета.

Ако българският народ тегли такова тегло от простите турци, които имат малко власт, какво зло тегли той от бейове, паши и спахии, чиято власт от нищо и от никого не се ограничава?

Пример за това как селските аги ограбват българското население дава село Брегово. Кулско, с тази малка сметка, която си е направило на годишния данък, който плаща за 374 къщи в полза на държавата и на селския ага:

Годишен данък на това село 20 842 гроша
Военен данък 7 605 гроша
Всичко 28 447 гроша

Миналата година на селския ага са дали:

Сирене 370 оки за 370 гроша
Пшеница 925 стамбулски килета 9 250 гроша
Ръж 925 стамбулски килета 5 550 гроша
Царевица 925 стамбулски килета 5 550 гроша
Всичко 20 720 гроша

От всеки уврат лозе му се плаща по 450 гроша.

Агата на село Куруджуй край Ени Заагра има селяните за свои роби. Всеки селянин е длъжен с колата си да работи на агата. Есенно време изкарва цялото село да му оре нивите, лятно време да му оре, жъне, вършее и отвява. Сутрин, преди да се е съмнало, яхнал своя кон и със сопа в ръка, той влиза от къща в къща и събира селяните да му работят. Онзи, който му се противи, веднага бива хвърлен на земята и бит със сопата до смърт. Никой не може да отиде по своя работа, додето неговата не се е свършила. Когато дойде жетва, взема техните коне и волове, ако хареса някому коня или вола, сам влиза в яхъра му, отвързва го и го закарва у дома си. Всяка къща е длъжна да му закара две коли дърва. От дома на всеки смъртник насила задига една черга. От всяка сватба взима един овен. В селото не може да се отвори друга механа освен неговата. Всяка къща му дава масло, сирене, кокошки, агнета и всичко друго, каквото пожелае. Ако някой няма да му даде, ще му пукне с цепеница главата или ще му счупи крак или ръка. Където мине, всеки му става на крака, иначе двама бабаити турци сядат върху непокорния — един на главата му, друг на краката, а трети бие отгоре му с колове, додето иска агата. От такъв бой са пребити селяните Минчо Михов, който наскоро след побоя почина от раните си, Иван Михов, Минчо Миланов, Щерю Желязков и Дечо Люцканов, а бити до смърт и осакатени за цял живот са: Атанас Димитров, Пеню Сивков и Христо Недялков.

Нека си припомним тук за Саид Мирза паша, управител на Русчушкия вилает! Сам конекрадец и убиец, когато достигна до поста валия, той се съюзи с добруджанските татари и им предаде за постоянна плячка българите от своята област. Нека си припомним за Ибрахим паша от Силистра. Той се забавлява със своята свита, като яха мъжете от друга вяра, които срещне из силистренските улици, кара ги с камшик да тичат и ги боде с махмузите си. Това дивашко забавление толкова му харесва, че той го показва на всички чиновници, дервиши и паши, които минават през Силистра.

Обикновеното наказание за голямо или малко престъпление, което присъжда султанът, е смърт. Но смърт различна, според престъплението и неговата омраза, тъй че осъденият на смърт има да мечтае да бъде набит на кол, където ще живее малко, вместо да бъде закачен за гърлото под челюстта на железен прът, където ще трябва да се вие в ужасни мъки ден или два, докато издъхне, или да бъде обесен за краката като овен, с вързани отзад ръце, да му одерат надолу кожата чак до главата, след туй да му отрежат врата, а после ръцете, тъй щото главата и ръцете да останат свързани с кожата, след туй да измият кожата му да я натъпчат със слама и да я изправят на крака така, че да прилича на цял човек. Да го забучат на едно копие и да го понесат като трофей из улиците на Цариград.

Рибата се вмирисва от главата. Империята, на която робуваме, прилича на един изгнил кит, главата на който издава грозна миризма върху нас от пет века и нейната гнилота е заразила цялото му тяло. Няма здрава част, която да се отреже от него и поправи.

Бележки

[1] Данък за па̀ша.

[2] Полицейски началник на конен отряд от 15 души. Непрестанно обикаля околията.

[3] Също полицейски началник на конен отряд.