Яна Язова
Левски (157)

5. Поражението

Нямаше кой да слуша. Делегатите спореха и бяха заети с караници по дребни, вътрешни въпроси. Такъв хаос се забелязваше и в окопите на бойната линия. Там бяха оставени само 15 000 гвардейци, които два месеца не се смениха, додето другите свободно се разхождаха из улиците на Париж. Често пъти цели отреди сами, по своя инициатива, напускаха позициите си или настъпваха към врага. Резерви не се изпращаха или пристигаха късно. Разузнавателните и караулни служби бяха зле уредени. Излазът на 3 април, който предприеха Флуранс и Дювал, свърши с пълно поражение на нашите батальони от версайлската войска и със загубата на тия двама смели и самоотвержени мъже на Комуната.

Атаката на версайлците пред Ньой!… Те проникнаха до стария парк. Смениха Бержере, който несполучливо командваше в този участък, и назначиха на негово място нашия скъп приятел поляка Домбровски. През Вогезката война той бе началник на генералния щаб на Гарибалди.

Домбровски… хладен, смел, за няколко часа подготви своите войници.

Той знаеше да разпалва патриотизма на чужденци. Веднага нападна с два батальона версайлците в Аниер, прогони ги оттам, превзе им топовете и откри огън към Ньойския мост, който бе в техни ръце.

От този ден Домбровски устояваше непрестанните атаки на елитните версайлски войски и отправяше към ЦК отчаяни, но напразни апели за подкрепа. Подир четиридневни героични боеве той предаде Аниер отново в ръцете на неприятеля. Париж се сепна. Една сутрин намерихме по стените разлепена следната прокламация:

„Касае се да победим или да умрем.

Вие, които казвате: какво ме е грижа за триумфа на нашето дело, когато ще трябва да загубим милите си, знайте, че има само едно средство да спасите вашите мили: като се хвърлите сами в борбата!“

Към 25 април Париж: бе обграден изцяло от версайлските щикове и 293 топа под командването на генерал Есе, които всяваха ужас и паника в града. Ние разполагахме с 15 000 войници на бойната линия и с 200 оръдия, които се обслужваха само от 500 доброволци. Домбровски получаваше постоянно само една-единствена заповед: „Отбранявайте се!“

Никой не изработи общ план за отбрана. На бойната линия цареше хаос. Храбрите действаха на своя глава, додето други гледаха да се измъкнат и се връщаха в града.

В това време с какво се занимаваше Съветът на Комуната?… Дали заложените предмети в заложния дом да се изплатят по 20 франка или до 30 и дали органът на Комуната „Офисиел“ да се продава по 5 стотинки.

Безредието растеше, растеше и опасността.

На 8 май 66 морски оръдия започнаха бомбардирането на квартала Паси и след няколко часа го превърнаха в развалини. Тиер издаде прокламация до парижани, че няма да бомбардира повече Париж, ако му предадат града. Вечерта фортът Иси, който бе непрекъснато бомбардиран, падна във вражи ръце. Неприятелят намери могили от трупове и неколцина останали живи самоотвержени защитници.

Докато той справедливо триумфираше за тази скъпа победа, нашият делегат на войната и главнокомандующ Росел направи следното фатално изявление по вестниците:

„Трицветното знаме се развява на форта Иси, който снощи е напуснат от гарнизона! Граждани, членове на Комуната, аз се чувствам неспособен да нося по-нататък отговорността за едно командване, при което всеки обсъжда и никой не слуша. Артилерийският комитет със своите дребнавости попречи на организирането на артилерията. Централният комитет със своята нерешителност спъва тиловото управление, легионните началници със своята мизерна предвзетост парализират мобилизирането на войските. Моят предшественик извърши грешка, че се бранеше в това абсурдно положение. Аз се оттеглям и имам честта да ви моля за една килия в Мазаския затвор.“

Настъпи паника. Врагът разбра слабостите на нашата отбрана. Избраха Делеклюз за делегат на войната.

Опитаха да подкупят Домбровски с един милион франка да предаде портите, които отбраняваше със своите батальони. Домбровски незабавно уведоми Комитета за обществено спасение.

Един съдебен разсилен — Лапорт, началник на 15-ия легион — се опита да предаде портата Дофин, но не успя. Яви се друг предател — Бофон, — но и неговият заговор биде разкрит. В средата на май патронната фабрика на авеню „Рап“ биде хвърлена във въздуха. От Марсово поле се издигна един стълб от пламъци, разтопено олово и разпокъсани човешки тела, който достигна небето и отгоре обсипа с куршуми целия източен Париж.