Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

17. Под сянката на гонителите

Напразно заптийският отряд препускаше по всички сопотски улици, напразно даскал Лило разпитваше навсякъде, виждали ли са някой болен овчар с превързано око — от овчаря не бе останала никаква диря. Доктор Кошков този ден бе посрещал трима млади селяни с превързано око, той нищо друго не можеше да каже.

Изгонен от заптиите, премрял от умора и от преживените тревоги, даскал Лило излезе от Сопот и пое карловския път. Той вярваше, че като карловец Дякона се е прибрал в родния си град и че там ще може да научи нещо за съдбата му.

Когато влезе в Карлово, той намери карловската чаршия завладяна от голяма тревога. Никой нищо не знаеше за Дякона, но тъкмо по това време в чаршията навлизаше голямо отделение конни заптии, изпратено нарочно от Пловдив с поръчението да залови Дякона жив или мъртъв.

Даскал Лило наведе отчаяно глава и като стисна ръка на гърба си, тръгна бавно между навалицата, която се блъскаше да гледа минуващите в две редици конни заптиета.

В това време един стар турчин с нахлупен над очите фес и с дебела чалма, насукана около феса, задянал каче сирене на гърба си, смушка силно с лакътя си гърба на даскал Лило и го изруга:

— Сап бе, гяур, не видиш ли, човек минава!

Даскал Лило подскочи не от удара на турчина, нито от обикновеното оскърбление, което чу от устата му, а затуй че гласът му беше познат, че той диреше да чуе отнякъде тъкмо този глас, обаче най-малко очакваше да го чуе под дебелата чалма на турчина със задянатото каче сирене на гърба, и то сред навалицата, която посрещаше на пазара конните заптии, пратени от Пловдив да заловят Дякона.

Додето той почтително отскочи настрана и направи път на османлията да мине преди него, две сини очи му се усмихнаха под дебелата чалма и го отминаха, а той остана като закован на своето място.