Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

2. Каменна стърга

Каменна стърга прикри така добре конете им и самите тях, че те мъчно можеха да се видят дори един други. Всички обаче виждаха водача си, който избра за командно място дебелия клон на един стар бук, и щом го възседна, веднага отправи телескопа си нагоре по тесните кривини на прохода.

Не се мина много време, и в глухото планинско безмълвие се чу скрибуцането на биволска кола. Момчетата, скрити в пазвите на Каменна стърга, скочиха, грабнаха в ръка дългите си пушки и впиха очи в своя водач, който наблюдаваше колата с далекогледа си.

— Готови! — тихо подвикна той. — Виждам само двама конни заптии и един пеши!… Нищо и никаква работа! Излезте по-напред!… Чакайте да дойдат на пътя пред нас! Аз ще дам знака, като свирна веднъж.

Скърцането на колата вече се чуваше съвсем ясно. Под дърветата на Каменна стърга можеха да се чуят вече и тежките стъпки на биволите, които забиваха копитата си в изсъхналата като кирпич земя. Трополенето на конските крака ситнеше едва забележимо между ударите на тези тежки копита. Заптиите мълчаха. Коларят не подвикваше и не подканяше своите животни.

Когато този мълчалив керван навлезе в местността Каменна стърга и премина острите зъбери на скалите, огнен залп се изсипа отгоре му, сякаш светкавици блеснаха и осветиха цялото небе. Заптиите останаха за един миг ослепени и зашеметени. Когато се свестиха, двама от тях, които бяха на коне, се носеха вече, но не от конски крака, а от вихрушки надолу из теснините на прохода. Пешият вардач на хазната в бързината да спаси живота си се търкаляше презглава по скалите надолу, а коларят бе изчезнал безследно. Черните биволи блъскаха разтревожено задниците си в неговото опразнено седалище, като напусто очакваха от него някое подвикване, което да ги упъти какво да правят при това опасно положение.

С радостен вик, горд като победител, Димитър Общи скокна от високия бук, даде знак на своите момчета и всички вкупом се нахвърлиха върху биволската кола. Черните уплашени животни бяха останали едничката охрана на товара злато и на торбите, пълни с грошове и всякакъв вид други пари.

— Нали ви казвах?… Нали ви казвах?… — само току подвикваше от радост Димитър Общи, като подскачаше около торбите, бъркаше в тях и пълнеше своята торба със злато.

Наистина и неговите момци сега изглеждаха съвсем преобразени. Унинието по лицата им бе заменено от радостно въодушевление и от силен блясък в техните очи. Те също така бъркаха в отворените торби и пълнеха своите със злато и сребро. Никой не бе вярвал, че така лесно може да падне цяло съкровище в техните ръце! Сега те се смееха и грабеха заедно с Димитър Общи, който продължаваше да вика:

— Нали ви казвах!… Нали ви казвах колко е лесно!

Сега те му вярваха и се чувстваха весели и победители заедно с него. Ако в този миг печалният образ на Дякона се мернеше над техните глави, те щяха да видят в него един несправедлив обвинител.