Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

4. Тетевен не иска повече гости

Когато хората на Тетевенския комитет съобщиха на Димитър Общи, че тази нощ са били хванати по домовете им и закарани в конака Божил Генчев и Васил Шунтов, техният апостол разбра, че турските власти са влезли вече в неговите дири.

— Кой развърза езика си? — ревна той, като скочи на крака срещу посърналите и побледнели от уплаха мъже на Тетевенския комитет. — Кой ме предаде?… Мръсни кучета, пари ли искате от мен? На̀, на̀ ви пари, на̀!… Вместо да носите пушки на рамо, лапайте вие, пълнете търбуси, но свобода никога няма да видите!…

С мълчаливо негодувание и презрение тетевенските мъже оставиха да се търкулнат по пода жълтиците, хвърлени срещу тях от груба ръка. Вместо да ги успокои с някой съвет, вместо да ги защити с оръжие в ръка, той, за да купи тяхното мълчание, им хвърляше злато като на просяци. Вместо да ги защити, той се боеше от тях. Наистина какво би станало с него, ако тези хора откажеха да го укриват повече?

Изведнъж Димитър Общи спря да крещи и ги погледна в унилите и побледнели лица. Тези хора му бяха съвършено чужди и враждебно настроени спрямо него. Те го бяха само търпели, додето той им обещаваше пушки и революция. Те бяха много весели на Арабаконак, когато нападението върху хазната, извършено по негов план и команда, бе успяло. Но сега, при появата на първите застрашителни признаци, те бяха станали опасни и враждебни спрямо него.

Той стоеше срещу тях и ги гледаше вече мълчаливо, с оная разсеяна мъгла в очите, която се появяваше, когато не говореше, а мислеше за нещо друго, мрачно и опасно, което наумяваше много неизвестни преживелици от живота му.

В това време пристигна като хала Стоян Пандур, който също така разказа, че Божил Генчев и Васил Шунтов са били хванати по домовете им и подхвърлени на страшни мъки в конака.

— Преди малко са арестували и Тодор Бръмбара — каза той, — когато минавал през града, като се прибирал в своето село. Ние сме предадени!

— Идете, разучете кой си е отворил устата! — извика Димитър Общи. — Ще ида да го очистя, преди да изляза от Тетевен!

Всички присъстващи го изгледаха мълчаливо и враждебно.

— Не е време сега за нови бабаитлъци! — решително отвърнаха те. — Сега е време да се скрием вдън земя!

Димитър Общи отвори уста да изкрещи в лицата им, но мразовитата враждебност, изписана по тях, го накара да млъкне.

— Защо ти не послуша Дякона, когато той ти забрани да нападнеш хазната в Арабаконак? — изведнъж се нахвърли върху него Стоян Пандур. — Какво ще правим сега?

Димитър Общи се стъписа от неговата дързост, но Стоян Пандур не се боеше повече нито от неговия съд, нито от неговия куршум. Мъжете около него стояха със стиснати юмруци и наведени очи. Тогава Димитър Общи разбра, че тези мъже от неговия комитет обичаха и вярваха на Дякона, а него презираха и мразеха. Кръвта кипна в очите му и ръката му стисна дръжката на револвера, но Стоян Пандур я перна оттам, измъкна оръжието му и го хвърли в ъгъла на стаята.

— То повече няма да ти трябва! — каза сурово той. — Защото ти веднага трябва да се предрешиш и невъоръжен да напуснеш Тетевен! И цялата наша околност!…

Като каза това, Стоян Пандур излезе с бурни крачки от стаята, а подир него, без да се сбогуват, мълчаливо си отидоха тетевенските мъже, членове на комитета. Те напуснаха с наведени глави тогова, който бе поставен да ги брани и закриля, а бе изложил на смъртна опасност и тях, и себе си. Сега и те нямаха никакво желание да го бранят и закрилят. Той им беше чужд.

Димитър Общи остана сам и се ослуша в празната къща. Домакинът му бай Петко Милев бе извел от рано сутринта цялата си фамилия с кола, натоварена догоре. Каза му, че отиват на лозе. Дали нарочно не го бе изоставил съвсем сам в една празна къща! Дали тетевенци не се бяха сговорили днес да го предадат на властта?

Несигурен, уплашен за живота си, Димитър Общи се видя загубен в това чуждо място. Тази земя бе позната само на Дякона, който го изпрати тук, и той разбра, че тя принадлежеше само нему. Хората от Орхание и Тетевен бяха хора на Дякона, а нему бяха останали непознати и враждебни чужденци. Досега те го търпяха, защото Дякона им го бе пратил за апостол, но вече го мразеха, защото бе потъпкал неговата заповед. Тука всички имаха Дякона за пророк и понеже той бе запретил да се напада хазната в Арабаконак, сега те с отчаяние и сигурност чакаха неговото пророчество да се разрази над главите им.

— Говеда! — извика безсилно Димитър Общи и почувства, че ги разобиква тъй силно, както не обичаше Дякона. — Ще ви дам в скоро време да разберете кого сте изпъдили от вашия град!

Той прибра револвера си от ъгъла на стаята, пъхна го в пояса си, натъпка колкото злато можеше да носи в дълбоките му гънки, и прибягна да се скрие в тавана на чуждата къща. Не го напускаше мисълта, че е изоставен тук, за да бъде заловен от турците. Тъй, надничайки от малките, покрити с паяжина тавански прозорчета, той прекара деня в очакване на вечерта. Тъмнината щеше да му помогне да се измъкне от града.

Привечер пътната врата се отвори и в двора влезе Ненка Павлова, една добра домакиня от Тетевен, която той познаваше. Ненка похлопа тихо веднъж-дваж на вратата на коридора и зачака. В ръцете си носеше голям вързоп, който изглежда, че й тежеше. Той слезе да й отвори.

— Кого дириш?… — Много му се искаше да узнае какво става в града, затуй я пусна да влезе вкъщи. — Стопаните ги няма, на лозе са.

— Тебе диря — отговори Ненка. — Нося ти такива женски дрехи да се преоблечеш. Трябва час по-скоро да излезеш от града! Претърсват всички къщи поред и само за тебе питат.

— А хващат ли, арестуват ли нови хора?

— Сега, като идех насам, срещнах заптии, караха Стоян Пандур към конака. Бяха насочили пушките си в гърба му. Стоян измина, без да ме погледне. Беше пребледнял като платно.

— Добре, добре! — коравосърдечно я прекъсна „апостолът“. — Дай дрехите да ги облека, а ти ме почакай тук!

— Ще те чакам зер — отвърна Ненка, — на мене ми е поръчано да те изведа от града и после да се върна да им кажа…

— Добре, скоро ще се отърват от мене! — грубо отвърна Димитър Общи, издърпа торбата от нейните ръце и влезе в стаята.

Не се мина много време, и той бързаше вече из кривите и тесни улички на Тетевен рамо до рамо с Ненка Павлова, пребраден с черна кърпа като нея, облечен в нейните две дълги и горещи вълнени фусти, които се преплитаха в краката му. Като бързаше да излезе от тия улици, той мислеше, че подир една година работа в този град той няма нито една къща, в която би могъл да се отбие на заминаване, и нито един човек, с когото би могъл да се сбогува.

Изпращаше го не приятел и другар, а една чужда на комитета жена, която вършеше това рисковано дело само за да отърве града и тетевенските мъже час по-скоро от него.

Димитър Общи се усмихна със злобна усмивка, отправена към тия неблагодарници, и с изправена глава излезе от чуждия град, който очакваше занемял вестта за неговото заминаване, за да си отдъхне.

Когато къщите на крайните квартали не се виждаха повече, Ненка Павлова спря запъхтяна на пътя и каза:

— Дотука!… Аз се връщам вече! На добър път и на добра сполука! Ще ми заръчаш ли нещо да обадя в Тетевен?

— Кому?!… — погледна я изкриво Димитър Общи. — Хай върви си и толкова!

Той й махна с ръка и продължи пътя към Гложене.