Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

18. Излизане от Карлово

За няколко дни страшният пловдивски кърсердар Хаджи Исмаил ага стана пълен господар на Карлово. Неговите четиридесет и пет конни заптии денем и нощем сновяха из ханове и български къщи, като претърсваха всяко кьоше. Всяка уличка и градинска пътека бяха завардени. Чаршията опустя. Малцина се одързостяваха да излязат от дома си, когато не се знаеше още в коя къща се крие Дякона и дали тази нощ не е попаднал вече в ръцете на властта.

Търговците се споглеждаха от вратите на дюкяните си и се питаха с очи: „Докога ще трае тази обсада?… Докога ще вилнее Хаджи Исмаил ага?“

Между старите карловски търговци имаше един, който се познаваше добре с агата. Това бе търговецът Иван Грозев, който често пъти отиваше в Пловдив по работа. Една сутрин той поздрави Хаджи Исмаил ага, когото последният минаваше през чаршията за конака, и го запита ще се вдигне ли днес забраната да се излиза от Карлово, тъй като имал бърза работа в Пловдив. С този въпрос бай Грозев искаше да изпита кърсердаря дали тази нощ не са хванали Дякона. Хаджи Исмаил изглеждаше пожълтял, отслабнал и в много лошо настроение. Той виждаше, че е обърнал всяка карловска керемида, без да залови Дякона, което означаваше, че пловдивският паша напразно бе обърнал гръб на карловския мюдюрин и започнал сам да се разпорежда със своите хора в неговото владение. Поради проклетия дявол, който се бе родил в Карлово, карловският мюдюрин бе добил име на некадърник. Нима такава опасност грозеше вече и енергичния, умен кърсердар Хаджи Исмаил ага?

Той погледна със зачервени от безсъние очи стария карловски търговец и тъй като го познаваше отдавна и не допускаше у него лукави мисли, той му отговори направо:

— Забраната няма да вдигна, защото не съм заловил още Дякона и няма да я вдигна, додето не го заловя. Но ти можеш да заминеш с мое разрешение за Пловдив, защото тази работа може да продължи още много дни.

Така бай Грозев напусна сам-самичък Карлово и отпътува по празния карловски път за Пловдив. Минаха още няколко дни. Между търговските си залисии той се отбиваше от познат на познат да пита какво се чува, хванали са в Карлово Дякона? Но тъй като никой нищо не знаеше да му каже, един ден той реши да се върне и да поеме работата си. Може би Исмаил ага се е уморил да беснее из християнските къщи и карловци отново са изпълнили дюкяните на голямата чаршия.

Когато наближи Карлово, отдалече той съзря да се задава конницата на Хаджи Исмаил ага. Старият карловски търговец възпря своя кон и напрегна взор да открие пред конницата тогова, когото те непременно трябваше да водят окован със себе си. Щом всички вкупом напускаха града, без съмнение Дякона е бил заловен.

Премалял от лоши мисли, капнал от жегата на горещия летен ден, старият карловец едва сбута кончето си да върви. От едно по-близко разстояние обаче той можа да се увери, че Хаджи Исмаил се връща сам. С въздишка, излязла из дълбочините на сърцето му, той се здрависа весело със страшния кърсердар, който излизаше твърде умърлушен от проклетия град, напразно преровен до последната керемида. Той не го запита нищо, защото ясно виждаше по лицето му, че Карлово се освобождава от него и че Дякона е спасен!

Хаджи Исмаил го заприказва да го разпита каква работа е свършил в Пловдив и прие да изпуши една цигара с него. Мрачният му образ показваше, че мислите му са обременени от голяма грижа и че той не усеща вкуса на хубавия тютюн.

— Хайде на добър час! — каза той, като му махна с ръка.

— На добър път, аго! — поклони се от седлото старият карловски търговец. Той знаеше колко не е добър пътят, който ще следва оттук до Пловдив Хаджи Исмаил ага.

Неговият път обаче към Карлово му се стори сега лек и приятен. Мислеше, че ако придръпне юздата на коня, на три скока ще се намери сред Карлово и ще застане сред карловската чаршия. Той си представяше вече как затворените от десет дни карловци са наизлезли, забръмчали са като пчели и навлизат в чаршията да си купуват всякакви неща, от които десет дни са лишавали своето домакинство. Чуваше ги вече как весело разговарят. Други, с полски сечива на рамо, излизат от града и се разпиляват из опустялото през много дни поле. Хаджи Исмаил ага бе напуснал Карлово!…

Тъкмо се унасяше в такива блажени мисли, на петдесетина крачки след потерята той срещна и първият карловец, който излизаше на своето конче от града. Навярно някой нетърпелив младеж е потури и фес на главата. Когато наближи, той не можа да зърне лицето му, защото младежът го криеше под чадър, който му правеше сянка. Търговецът го отмина, без да иска повече да види кой е, когато младият момък му подвикна изпод големия чадър.

— Бай Грозев, на добър час!

Старият търговец се обърна да го погледне и замръзна от ужас на мястото си.

— Дяконе! — извика той. — Какво правиш след тази потеря?… Не знаеш ли, че веднага ще те хванат?

— Отдавна я чакам да потегли, че да тръгна и аз за Пловдив!… — весело се усмихна Дякона. — Не се бой! Мислиш ли, че сега някой може да подозре, че този, който върви заедно с тях, е Дякона?

— Но ти се излагаш на смъртна опасност! — прошепна с изсъхнали устни търговецът.

— Напротив, така никой не ме безпокои.

— И ти ще влезеш в Пловдив заедно с Хаджи Исмаил ага?

— Непременно, даже ще се смеся със самата потеря?

Но като погледна напред към своите гонители, той извика весело:

— Хайде сбогом, трябва да бързам, че дружината ми отмина!

Той махна с ръка на занемелия търговец и като разпери чадъра над главата си, препусна кончето да достигне потерята на Хаджи Исмаил.