Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

4. Последен план

Да се отговаря бързо на многобройни въпроси, които са само стягане на примка около врата, иска се съобразителност, такава, каквато Апостола бе засвидетелствал през целия си живот. Ако той досега по няколко пъти на ден трябваше да се преобразява и предрешава, за да не бъде познат и заловен, ако веднъж бе изхлузил ръцете си от ръкавите на палтото, здраво стиснати в пръстите на заптието, ако други път бе яздил заедно с потерята, която го диреше, ако тук бе грохнал турчин с дервишка чалма на глава, а там младо ефенди с килнато фесче на тила, ако по-нататък е бил европеец, наконтен по най-последна мода, а до вечерта прегърбен над тоягата си просяк, който се влачи из улиците на града, дрипав светогорец, учител, селянин, който продава на градския пазар лисича кожа, турчин кацар, който носи своето каче на гърба, кюмюрджия, който се влачи подир своя дръглив кон, натоварен с два чувала кюмюр из софийските улици, поп, който ходи по манастирите на поклонение, то в тези няколко часа той трябваше да стане всичко, което можеше да намери неговата изобретателност, за да отърве от бесило хванатите вече хора на комитета, да заблуди, доколкото може, съда относно направените разкрития, да обезцени стойността на заловените книжа, да запази неразкритите още комитети и чрез личния си пример да спре по-нататъшното издаване на комитетските работи.

Ранен, окован, изправен пред съд от врагове, той реши да спаси останалото от комитетската организация и да отърве заловените комитетски хора от бесило. Ако успееше в това, той можеше да се надее и за себе си.

Неговият съсредоточен върху масата на съда поглед криеше вече един ясен план за спасение. Поради него той се почувства също тъй ясен, бодър и твърд. Той мислеше за спасение, когато усети, че всичко около него мислеше за смърт.

Още с влизането си в София той долови тази мисъл. Умовете на хората изглеждаха вече подготвени. Най-напред отделиха от него Христо Латинеца и малкия Николчо, които изпратиха в обикновения затвор, а него откараха в казармата. Стражарите на Мазхар паша се оказали недостатъчни да го запазят. Мазхар паша се страхуваше от бунт, следователно той се страхуваше и не допускаше в плановете си и проектите си неговото освобождение. Надеждата, че ще може да бъде освободен със сила — бе изоставена като неосъществима. Той най-добре знаеше колко оковани бяха ръцете на българския народ. В окови бяха сега и неговите ръце. Оставаше му един път за спасение — и този път бе в неговата глава. Затуй, макар и ранен, окован, той се изправи бодър и с ясен ум пред съда, приготвен да започне последната борба, която провидението му предоставяше.

Ако в някогашните битки, които се водеха с оръжие в ръка, той имаше да брани само себе си, сега, в тази битка, която имаше да води с оковани ръце, но с оръжието на своя ум, той имаше да брани своята организация, нейните хора и най-сетне себе си. Ако обаче успееше само в първото, той можеше да повярва, че е спасил и себе си, защото неговият дух ще пребъде в Светото дело.

С тази вяра в гърди той се изправи пред своите съдии, пред своите палачи, които веднага го грабнаха и понесоха в тоя вихрен галоп към бесилката, което всички тирани, които го вършат пред вързаните очи на Темида, наричат „съдопроизводство“. През време на галопирането по пътя те имаха време да питат и питаха с оная бясна бързина на приготвената съвест, която иска да убеди себе си и народа, че той не е бил покачен току-така на бесилото, а над него е било извършено „правосъдие“.