Яна Язова
Левски (145)

13. Във воденицата

Лазейки по ръце и крака, Стоян Илийка се промъкна във воденицата, на която Герги бе стопанинът и воденичарят.

Щом се разсъмна добре, опасенията на Герги се сбъднаха. Заптиите се върнаха по-многобройни от изминалата нощ и след като прегледаха още веднъж къщата, вкупом нахлуха във воденицата, която им се струваше подозрително свърталище с много дупки и капаци, които не бяха могли да разгледат добре през нощта на светлината на кандилото.

Герги застана до уплашената си жена и двамата с притаен дъх зачакаха да чуят онзи вик, който щеше да им покаже, че Стоян е хванат.

Мъчението им трая дълго време, но накрая заптиите излязоха и този път от воденицата сами. Чаушът повика Герги и жена му, които трепереха омаломощени от страх и радост, и като извади и разгърна пред очите им иляма на Стояна, прочете им, че той е осъден на смърт и че се заповядва всекиму, който го срещне, да го убие или ако го знае къде е, да го обади на властта, за което ще получи голяма награда.

Сред гробно мълчание чаушът свърши четенето на иляма и като го сгъна в джоба си, покани своите заптии да напуснат Гергевата къща. На излизане той и сега остави едно заптие да варди пътната врата.

Когато троянските заптии си отидоха и Герги влезе да сложи в ред воденицата, в която всички вещи бяха разхвърляни от огледвачите, той заключи вратата и се изкашля веднъж, дваж. Тогава капакът на пода се повдигна и от дупката вир-вода се показа Стоян Илийка. Той бързо скочи при Герги, спусна капака и двамата разтреперани от студ и съсипани от преживяното вълнение, приседнаха върху воденичния кош, доволни все пак, че отново се виждат живи на този свят.

— Ти си бил долу при колелото?…

— Като чух, че идват, отворих капака, стъпих на стълбичката, наместих пак добре капака, слязох долу при колелото, махнах стълбичката и като хванах револвера си, притаих се в един тъмен край — разправи му Стоян Илийка. — Там има само мокри, покрити с жабурняк камъни.

По едно време заптии повдигнаха капака и започнаха да оглеждат водата и колелото. Още малко оставаше да ме зърнат. Тогава се реших, хвърлих се върху колелото, прегърнах въртенето му и се завъртях заедно с него. Може да съм се въртял сто пъти, прилоша ми, зави ми се свят, а заптиите продължаваха да гледат надолу, без да ме видят, че се въртя заедно с колелото. Още малко, и щях да се хвърля в ледената вода…

Герги слушаше и не можеше да се начуди какъв изобретателен ум има Стоян Илийка и как този ум му е помогнал да изтърпи всички премеждия и да оцелее досега.

— Не ми завиждай на ума, Герге — усмихна се Стоян Илийка. — Този ум ме направи хайдутин!