Яна Язова
Левски (74)

4. Мечтания през ноемврийско утро

— Дяконе — обади се пръв още в тъмни зори Христо. — Буден ли си?

— Да, младежо. Аз съм навикнал да се събуждам преди зазоряване.

— Приказва ли ти се да поговорим?

— Кажи!

— Моят баща е най-добрият учител в цяло Българско. Може да си чувал…

— Не само съм чувал, ами съм го и виждал. Той беше няколко години гордостта на Карловското училище. Аз съм от Карлово.

— Хе, че ни сме, кажи-речи, роднина!

— Такива сме.

— А защо не ми каза още снощи това?

— Какво значение има дали аз съм от Карлово, или не, младежо? Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи. Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?

— Така е — съгласи се младежът. — Но аз от тебе по този въпрос зная много повече, брайно, и в тези мисли съм отишъл много по-далеко. Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или на гръцки, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм космополит!

— Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българската братска любов!

— Ти пак за „една цел“ и „един идеал“ говориш!…

— Освобождението! — каза Дякона.

— Ти си щастлив, защото мислиш и говориш само за това.

— И ти трябва да поставиш пред себе си само този идеал.

— Аз, братко, винаги съм го имал пред очи, но моят баща искаше друго. „Ти трябва да станеш учен човек — повтаряше той, — а не хъш!…“

— Ти можеш да станеш учен човек и пак да бъдеш бунтовник! — отвърна Дякона — Чул съм от евреи, че много почитат един техен бунтовник, който бил учен мъж. Наричали го Акиба. Тъй и ти, младежо, можеш да станеш учен мъж и после сам да учиш хората как да добият свободата си, както ги учел Акиба. Народът повече вярва на учен бунтовник, отколкото на прост мъж.

Ето аз имам един план за освобождението на народа ни. Колко много трябва да зная и да уча заради него!… Още в Белград, додето лежах болен, повиках с писмо Панайот войвода, за да му съобщя решението, което съм взел, да вляза в България и да започна работа с целия български народ според плана, който съм си предначертал.

Казах му, че „Каквото съм рекъл да направя, ще го направя, ако рече Бог. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!“.

— Какъв е твоят план? Кажи!

— Да тръгна от град на град и от село на село из цяла българска земя, да приказвам на народа за освобождение, да го организирам и да го подготвя за бунт.

— Хееей… куц, куц от село на село, дрънкай и си трий на вятър зъбите! Че кога по твоя план ще видим освобождение?

— По моя план подир десетина години, а по вашия път никога! Народът е съвсем неподготвен за бунт. Не може да подкрепи нашите чети. Когато нахлуят в Балкана, те внушават на населението само страх и трепет. Поради това вие видяхте как само за десетина дни биде разбита една добре обучена и организирана малка войска, като тази на Караджата и Хаджи Димитър.

— За Караджата се знае, че поради многото рани, които е получил, е пленен в Канлъ̀дере, но Хаджи Димитър не е разбит! — ядосано отговори Христо. — Хаджи Димитър е слязъл с геройската си чета до Одрин и сега се бие там с редовната турска войска! Хилядо души въоръжени българи се присъединили към него… Славен поход!…

— Чух вече това да се говори и разисква оживено от другарите ти в читалище „Братска любов“.

— А ти какво ще кажеш на това?

— Аз не го вярвам.

— Не го вярваш, но той може да е стигнал вече и до Цариград. И тогава ти ще трябва да признаеш, че твоят план е станал на пух и прах.

— Ако е така, ще призная, но аз не вярвам, че Хаджи Димитър е вече жив.

— Вчера каза ли това на моите другари?

— Казах им го с тези думи, които чу от мене, и после им направих предложение да ме подкрепят да влезна в Българско през Цариград, да мина през Одрин и да проверя какво вярно има в този слух, че Хаджи Димитър се бие на това място с хилядо души войска. Подир това аз ще прекося Южна и Северна България да видя какъв е духът на нашите братя и ще се върна тук да ви разкажа цялата истина. Тогава ще ви предложа моя план и вие ще трябва или да го приемете и да заработим заедно, или да го отхвърлите и аз да си диря други другари.

— Добра идея имаш за една обиколка из България — каза най-сетне Христо Ботев. — Аз ще те подкрепя пред моите другари. Каквото и да е станало или става там, ние трябва да го знаем, за да действаме по-нататък. Аз съм сигурен, че Хаджи Димитър се бие около Одрин с хилядо души войска, но добре е ти сам да видиш това на самото място.