Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777 (2014)
- Корекция
- penchev
- Корекция
- Fingli (2018)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Левски
Издание: първо
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15. IV. 1987 година
Отговорен редактор: Мария Кондова
Редактор: Петър Величков
Редактор на издателството: Михаил Неделчев
Художествен редактор: Кънчо Кънев
Технически редактор: Емилия Дончева
Рецензент: Крумка Шарова
Художник: Богдан Мавродинов
Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
8. Човешките пътища се преплитат
Васил Левски прочете на един дъх историята на Серафима и озадачен остави тетрадката на голия сламеник. Когато Евпраксия влезе в тайната килия, той веднага я запита:
— Ти какво мислиш, госпожо, Петър, бащата на Серафима, Анжела, Мария… ще хареса ли мен?
— Може би ще те хареса — сериозно отговори игуменията, — щом се е бунтувал. Щом е харесал мене, може би и теб ще хареса.
— А ти откъде знаеш, че те е харесал? — усмихнато запита Дякона.
— Иначе той нямаше да остави дъщеря си на спокойствие под моя покрив.
— Обаче не вярвам неговата цел да е била едно расо върху гърба на дъщеря му. Запомних думите, които унгарската циганка е казала на Карл Дертингер: «Няма да миряса, додето не видите да залезе полумесецът.»
— Същото може да се предрече и за тебе — каза Евпраксия.
— Така е — потвърди с усмивка Дякона. — Откъде знаеш, че Петър, бащата на Серафима, не е насочвал дъщеря си към Горния метох, за да срещне мене, който се боря и отмъщавам за него? Той знае, че аз няма да мирясам, додето не залезе полумесецът!…
— Смей се, смей се — каза Евпраксия, — но има преплетени човешки пътища, които никой никога няма да разплете.
— Това е добър знак за нашето дело, госпожо! — викна Васил Левски. — Отсега нататък аз ще следя с трепет. Ако Серафима прегърне светото дело, това ще бъде за нас сигурен знак, че полумесецът ще залезе. Ние ще направим с нея първия изпит още тази вечер, преди да си замина!