Яна Язова
Левски (86)

7. Апостола на работа!

— Братя! — обърна се Васил Левски към развълнуваните мъже, които бяха вдигнали към него погледи, пълни с очакване. — Родили сме се в рай-земя, богата със залесени планини и с потънали в златно жито полета. Нашите гори са пълни с дивеч, реките ни с риба, дворовете ни се гордеят с най-добрите домашни животни. В тази рай-земя, братя българи, всичко имаме посеяно и отгледано от нашите ръце с голям труд и умение, но нищо не е наше, ние от векове не можем да се радваме на тези изобилни богатства, с които природата ни е дарила.

Нашите поробители ограбват домовете ни, нашите планини, полета, гори и реки. За това ограбване те са измислили безброй данъци на една данъчна система, невъзможна за вярване в цивилизования свят, а тези данъци те събират с всички изтезания, измислени за ограбване на безправното и беззащитно население. Не стига, че ни взимат всичко, но за да са сигурни, че нищо няма да остане на българския стопанин, те ни затварят в грозни тъмници, бият ни и ни убиват!…

Има ли някой европейски владетел, който да е наложил на своите поданици ашара? Кой е наложил десятък върху всички селски стопански произведения, защото земята принадлежала на Бога, а султанът бил негов заместник?

Кой господар е взимал данък от покореното население върху завладяната от него земя, както нашият султан отстъпва срещу харач земи на нейните заварени притежатели?

Ами страшният „кървав данък“, да се взима едно от петте мъжки деца между 10 и 12 години и да се завлича във вечно робство? След туй на всички мъже от 18 години нагоре наложеният откуп, новият „кръвен данък“, защото какво струва от едно семейство само един роб, когато в българските многодетни семейства се раждат по пет, шест, десетина мъжки деца?

Ами бегликът — чума за домашния добитък? Кой може да понесе, без да изтръпне от глава до пети, гледката на един бегликчия, когото завеждат заедно със слугите му и конете му в най-богатата къща на селото? Тези тунеядци се настаняват там за един месец и без да платят грош, изискват от сутрин до вечер кърма за конете, а за себе си варени пилета, баници, сладко, шербет, вина, ракия.

Не плащаме ли ние на държавата редовно и данък за благоустройство, без да сме видели някога хаира на парите си, не плащаме ли верги — за двора, който имаме? Не плащаме ли данък за предполагаеми бедствия: град, епидемия, нахлуване на стихии или неприятел? Ако ги изредя, вечерта няма да ми стигне. Те са осемдесет. В тях не влиза данъкът, който плащаме за благотворителност.

Няма да изреждам и данъците, с които сме натоварени във време на войни, и за откупа от военна повинност, който плащаме всяка мирна година. Както знаете, иането се плаща веднага.

Държавните военни данъци все още можем да изплатим, но как българският оголял народ храни турския аскер, когато мине край селото, ще видите от една малка сметка, която съм направил в своя бележник. Това са разноските за една вечер на турски аскер, който е тръгнал от София и отива за Видин. Тези разходи са понесени, разбира се, даром от българското население:

Какво да кажем при изброеното досега грабителство за ангарията, задължението на всички дееспособни мъже всяко време при нужда да се явяват на разположение на господаря, за да бъде използван техният труд, коля и добитък? Цели села се изселват от местности, през които минават големи пътища, за да спасят себе си, конете си и биволите си от най-безчовечно влачене насам и натам от случайни пътници турци. А колко бой, колко счупени глави и осакатени членове е оставила ангарията върху нашите братя?

Данъците, които обаче плащаме на султана, са нищо спрямо данъците, които ежегодно и по няколко пъти плащаме на нашите местни господари спахии, паши и аги.

Данък върху всеки пълнолетен безправен рая, който сам изкарва прехраната си — ресуми буюнджук. Данък върху момчетата. На агите плащаме втори годишен данък върху домашните животни, върху голямата свиня и отделно данък върху прасетата. За свинете е предвидено да се преброяват само един път в годината и да се броят само тези, които са над три месеца, но закупвачите на този данък ги преброяват по няколко пъти в годината, като броят и най-малките.

Тютюнът е обложен е два данъка и един акциз. Първият данък: за всеки уврат земя, засадена с тютюн. Вторият: когато тютюнът се изсуши, калъписа и приготви за продан, за да се издаде на всеки товар нужното преносително свидетелство — по три, по два и по един пиастър на ока и за най-калпавия тютюн.

Освен това при продажбата на тютюна се плаща акциз, но откупвачът принуждава производителите да плащат акциз и върху непродадената стока.

Най-тежък е акцизът върху спиртните напитки и с него стават най-големи злоупотребления. Откупвачите описват виното повече, отколкото е в наличност, заплашват селяните, взимат им пари за сметка на акциза и не го записват, за да го вземат втори път. Когато селяните се оплачат от тях, агите им казват, че те няма да обеднеят от това, ако всеки от тях заплати малко повече, отколкото е длъжен.

Право на земеделска работа плаща на 1 март всеки младеж над 18 години. Този чифт-хаки плащат и младежите, които нямат педя земя за обработване.

В първите три дена на месец март плаща данък и всеки мъж, записан като пълнолетен в тефтера на спахията. Отделен данък плаща всеки пълнолетен, който се занимава със земеделие.

Ресуми бенак плаща всеки младеж ергенин, задето спахията му е позволил да живее в неговите земи и да ги обработва, независимо от това дали има свой имот или не.

Ако искаш да обърнеш нивата си на лозе или на бостан, ти драговолно не можеш да сториш това. Трябва да платиш данък на спахията, за да ти издаде разрешително.

Върху засадената или засеяна с проста трева земя между овощните дървета ще платиш десятък на агата.

На всеки десет от твоите снопи един ще дадеш на агата. Длъжен си да овършееш неговото жито и на свои разноски да го закараш в господарския хамбар или на посочения от него пазар. Втори десятък ще платиш за военния комендант на местността. Този десятък се плаща върху жито, просо, царевица, боб, лен и всички останали земни произведения.

Севзеват ще платиш за земи, насадени със зеленчук и бостан, и освен него ще придадеш десятък от зеленчуците, дините, пъпешите, тиквите, овошките и гроздето, което откарваш за продан на пазара.

Ливаден данък се плаща върху всяка кола трева или сено. Ако в ливадата има две коли сено, откупвачът записва в тефтера си пет. Ако селяните се осмелят да протестират, той им забранява да вдигнат сеното. Тогава дъждовете го намокрят или чуждият добитък го изяде. За да предпочетат по-малкото зло, те се съгласяват с крадеца и му заплащат данък вместо за една кола за пет.

Ако имаш воденица — ще платиш налог.

За празните места, мерите, свободните пасбища в планините, по които пасе добитък, агата иска беглик. Освен него трябва да му се носят редовно масло, сирене и животни.

Данък за правоползването на земята, в която нощуват овцете и козите, десятък върху пчелите и меда, данък за сечене на дърва, данък за подковаване на конете, данък на кадията да издаде позволително на бирника да събира данъци, данък за разхвърляне на данъците…

Българинът работи от тъмно до тъмно, за да може да се наплати на държава, на паши, на аги, и пак не може никога да се изплати, а е длъжен както той, тъй и всеки член на неговото семейство безплатно да слугува на агата, да обработва имотите му, два пъти седмично да отива за дърва, да го придружава при всяко негово излизане пеши или на кон, да му доставя изобилна храна, да отвежда и докарва харема му, а жена му и дъщерите му да слугуват в господарския дом, в кухнята, в двора и да работят на нивата.

Срещу това робуване агата ще му разреши, когато си плати данъка ресуми изим, да си построи къщица. Но тук не се свършва и с това. Той трябва да заплати нов данък на агата, за да получи от него писмен акт, че е законен владетел на тази къщица. Ако този нов домакин иска да се ожени, ще заплати нов данък на агата. Жената, която ще влезе като стопанка в неговия дом, ще плати на агата, за да й разреши да встъпи в брак.

Ако след венчавката момъкът иска да даде гощавка у дома си, той трябва да плати на агата, за да му разреши веселбата. За да му позволи да стане съпруг на младоженката, той трябва да плати на агата ресуми гердек.

Може ли тогава един българин да остане самотен, за да избегне поне тези данъци?… Не!

Всеки самотник без жена, без деца, без къща и без имот е длъжен да плати данък за своята самотност на агата. Мюджеред е данъкът на самотниците, който не се е чувал никъде по света. Както виждате, в Турската империя и нищото се облага с данък.

В това състояние, което накратко изложих пред вас, живее българинът данъкоплатец, българинът роб, който пет века влачи хомота на този несносен живот! — завърши Апостола.