Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

IX
По кървавите дири

1. „Стари и млади“

Ноември месец завари младия Христо Ботев в Букурещ. Сам. Другарите хъшове, едва запознати в Гюргево, в Браила, подир няколко незабравими весели дни преплуваха Дунава с дръзки революционни песни на уста под знамето на Хаджи Димитра и на Караджата и слязоха на български бряг.

Неподготвен да ги последва, Христо Ботев заскита из румънска земя да си дири други другари като тях. Румъния му се стори подир тяхното заминаване празна. Повечето български юнаци бяха заминали с Хаджи Димитра и с Караджата.

Не се минаха десетина дни, злокобни слухове за съдбата на славните две чети достигнаха до ушите и на младия Ботев.

Кръвопролитни боеве при Караесен, Дядо-Пановата кория, Бяла черкова… Мнозина вече знаеха, че Караджата е паднал пленник при един жесток бой в Канлъ̀дере…

— Къде е Хаджи Димитър? — започна да се повтаря този въпрос.

— Бие се славен бой в Балкана! — отговаряха младите българи в Румъния.

— Минал Южна България!

— Победоносно прекосил Тракия!

— Хиляди българи са се вдигнали от селата и го следват към турската столица!

Дните ставаха месеци. Възторжените възгласи на младите патриоти упорито следваха сянката на героя по неговия въображаем славен поход към юг.

— Глупци! — казваха „старите“ патриоти в Румъния. — Още през юли месец Хаджи Димитър е паднал на Бузлуджа заедно с всичките си юнаци. Защо не искате да повярвате, че се е случило това, което ви предсказахме?

Така говореха те не само затуй че бяха вече стари и непригодни за бой, но защото смятаха боевете с чети срещу могъщата Турска империя за безумие. Миналата година те се запознаха с четите на Филип Тотя и Панайот Хитов. Тази година тяхната политика да достигнат до освобождението на България по дипломатически път, като привлекат за постигането на тази цел чужди интереси, претърпя още един смъртоносен удар с разтурянето на Втората българска легия в Белград, която бе тяхно дело.

„Младите“, оскърбени, напуснаха сръбската земя и нахлуха в свободна, гостоприемна Румъния, разгневени до ярост на „старите“ родолюбци, които и този път бяха изгубили скъпоценното им време да умрат в бой за свободата на България. Те приличаха на планински поток, който приижда в бурно време и връхлита в долината, в която „старите“ патриоти представляваха наистина една наносна почва, но вече и една твърде нищожна преграда, която те отвлякоха по своя бурен път. Нищо друго не им оставаше повече освен знамето на Хаджи Димитър и Караджата!…

Те намериха сили да се спрат само под сянката на това знаме. Събраха се. Прегледаха се. Сложиха клетва да се бият до смърт за свободата на своето отечество. Те не чакаха да им се притекат на помощ. Искаха да се бият за българска свобода!…

Четите на Хаджи Димитра и на Караджата се превърнаха пред очите им в една малка, но силна войска. Всеки четник — един герой!…

„Старите“ патриоти бяха пометени. „Младите“ бяха с четите. Едни купуваха оръжие, други напущаха златна търговия и спокоен семеен живот и тръгнаха да прекосят заедно с тях Дунава, да се бият за свободата на старата родина.

Епопея… която загърмя в Балкана!… След туй се занизаха тревожни слухове и месеци на трепетно очакване. Хиляди млади очи бяха вперили напрегнати погледи към Балкана, където се биеха техните герои. Но защо не се сгромолясва още Турската империя?…

— Ние ви казваме, че последният войвода Хаджи Димитър е паднал още преди края на юли заедно с всичките си юнаци на Бузлуджа! — повтаряха „старите“.

„Младите“ им обръщаха гръб и не искаха да слушат. Повечето от тях не бяха последвали двамата орли, защото не бяха още обучени за бой. Те се дразнеха от „старите“ и тяхното благоразумие, което според тях бе държало пет века отечеството им в турско робство.

„Старите“ от своя страна престанаха да им помагат. Повечето от тях затвориха касите си за смелите патриоти, обърнали гръб на златната десница.

Войната между „млади“ и „стари“ избухна.

Както става при всяка битка, младата и прясна сила надделя над уморената и пресметлива старост. Народните работи бидоха иззети от комитета на „старите“ и подхванати от младите ръце на едно ново сдружение, създадено около читалище „Братска любов“ в Букурещ. Нарекоха го Българско общество.

— Къде е Хаджи Димитър? — продължаваха да се питат младежите в читалище „Братска любов“.

Един ден Христо Ботев, който бе станал техен другар, чу новината, че Хаджи Димитър се биел с хилядо юнаци около Одрин. Възторжени възклицания понесоха новината из цялата румънска столица. И отново започнаха дни на очакване.

Но възторзите, колкото и да бяха силни, не можеха да нахранят гладния им стомах. Хаджи Димитър можеше да се бие с хилядо юнаци около Одрин, но Турската империя продължаваше да се крепи на краката си. „Младите“ български родолюбци дояждаха последните си спестявания в чужда земя. Зимата стоеше на прага. Мразовита, гладна. Младежите, които високо говореха за народни работи в читалище „Братска любов“, се разпиляха като пилци по дюкяни, работилници и чифлици из цяла Румъния. Всеки трябваше да се погрижи вече за своя подслон и за своето препитание през суровата зима.