Яна Язова
Левски (141)

9. При моста на Курнидица

При моста на Курнидица имаше една воденица и воденичарят, млад селянин от Митиризово, бе добър познат на Стояна. Той смело потропа на малката задна вратичка на воденичарската стая и не се учуди много на добрия прием, който намери у своя отдавнашен познайник. Воденичарят се съжали от все сърце на техните големи патила и тъй като нямаше достатъчно хляб да им даде, замеси една голяма пита и я сложи на огъня да я опече. Додето питата се печеше, воденичарят няколко пъти излезе навън да донесе съчки, други път вода, или пък искаше да провери улея, или пък да нагледа не се ли е привършило житото в коша на воденицата.

Стоян Илийка беше стар и опитен хайдутин. Когато воденичарят поиска да донесе нов наръч съчки, той скочи и тихо се промъкна след него. За чудо воденичарят излезе от воденицата и се загуби в мрака. Стоян Илийка бързо повика Димитра и се притаи заедно с него в един тъмен кът. Не мина много време, и неговите опасения се сбъднаха. Воденичарят се върна, като водеше подир себе си няколко заптии.

Двамата бегълци хукнаха в мрака, в който бяха намирали спасение толкова пъти. Пушки светнаха и изтрещяха напосоки подир тях, но те можеха да се избавят и този път, като изчезнат в мразовитата нощ, ако не нагазиха в легловището на една току-що окучена кучка. Уплашеното животно се хвърли върху тях, като залая бясно и впи зъбите си дълбоко в крака на Димитра. Упътени от кучия лай, заптиите изпратиха нов пушечен залп и този път куршум улучи здравия крак на Димитра. Той падна поразен в леглото на кучката и като разбра какво го чака, насочи револвера в челото си, но в това време заптиите се хвърлиха върху него и го извлякоха жив от леглото на побеснялата кучка. След като превързаха набърже раните и на двата му крака, те веднага го вдигнаха на ръце върху носилка, набързо изплетена от няколко пръти, и понесоха като трофей към Калофер, където ги чакаше голяма награда от Курт Осман.