Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

12. Струпеите

Не бяха минали десетина дни на блажена почивка и лекуване на Стоян Илийка, когато една вечер, додето тримата вечеряха под светлината на лоеното кандило и Стоян Илийка разправяше своите недоразказани патила, на пътната врата се почука и после заудря с всички сили. Стоян Илийка веднага изгаси кандилото, грабна револвера си и заключи вратата. Двете деца, които си бяха легнали рано, защото боледуваха от едра шарка, писнаха и скочиха на крака, но разтрепераните им и уплашени родители бързо ги накараха да се пъхнат под завивките и каквото и да става, да мълчат. В това време силни ритници изкъртиха пътната врата и дворът се изпълни със заптии, които Стоян Илийка добре видя от малкото прозорче на стаята. Те се залепиха на вратата и на прозорчето и заудряха да им се отвори.

— Кой чука? — запита с разтреперан глас Герги, като се въртеше из стаята, гледаше Стоян Илийка с револвера в ръка и се чудеше какво ще стане и какво да прави.

— Отвори! — извикаха дошлите. — Ние сме заптии от Троян.

Както Стоян Илийка, тъй и Герги веднага разбраха каква е работата и че този път спасение няма.

— Какво дирите в дома ми по този късен час? — опита се да ги възпре Герги. — Къде бяхте през деня? Пък ако този ден не сте сварили да дойдете, утре има друг. Почакайте да съмне и тогава елате или ако ми заповядате, аз ще дойда при вас. Аз съм честен човек и като ви дам дума, ще дойда. Сега си идете, защото у нас имаме лоша болест. Двете ми деца и жена ми лежат от едрата шарка.

В това време, прималяла от мъка и страх, жена му беше прилегнала ни жива ни мъртва до двете си болни деца.

— Отваряй веднага вратата! — заудряха и заблъскаха заптиите. — Иначе ще я изкъртим или къщата ще подпалим от всички страни.

Оглупял от мъка, Герги се опита за последен път да противостои:

— Как да ви отворя вратата, като не ви познавам? Ако вие наистина сте царски хора, ще почакате до утре да съмне, няма да плашите жена ми и болните ми деца!

Но в това време под натиска на силни мъжки рамене вратата изтрещя и като се повдигна, след общ вик, падна вътре в стаята. Герги отскочи настрана, за да не се събори вратата върху него, но когато подири с ужасени очи Стоян Илийка, не го намери повече в стаята. Поразен, Герги погледна към измазания с глина под — в него не можеше да се отвори дупка и да го погълне. Таванът висок, а нямаше комин да изхвръкне през него. Стоян Илийка не можеше да се е скрил и в тухлената печка, на която готвеха, нито в мансардата и лавицата под нея, те бяха заключени, а турците най-напред щяха да го подирят там.

Той не беше излязъл през прозорчето, нито избягал през вратата, но бе изчезнал изведнъж от стаята и Герги почувства, че сега наистина премалява и че му става зле.

— Не виждате ли, че има болни деца? — опита се той със слабия си глас за последен път да спре заптиите, които бяха запалили кандилото и претърсваха навсякъде. Когато се наведоха над леглото, едно заптие повдигна завивката от главите на болните деца, но като видя струпеите по техните почернели лица, хвърли завивката върху тях, извика някакво заклинание, за да не го хване страшната болест, и бързо изхвръкна навън от заразения въздух. Друго заптие обаче повдигна завивката и освети примрялата жена, която зъзнеше и трепереше от страх. Той хвърли завивката върху нея, като я помисли за трескава, и всички излязоха да претърсят тавана, зимнина и воденицата, която беше прилепена до къщата.

Късно през нощта троянските заптии си излязоха, като поставиха стража пред Гергевия дом.

Едва когато стъпките им заглъхнаха по утъпкания сняг, Герги се реши да намести вратата и да я заключи. Неговите две болни деца повдигнаха глави, като гледаха майка си, която се ослушваше.

— Те си отидоха вече, не се плашете! — каза добрият Герги. — Злото мина… Но, Боже мой, къде изчезна вуйчо ви Стоян?… Не видяхте ли какво стана с него?

Жена му, Стояновата сестра, го повика да се приближи до тях.

— Полека вдигни таз черга, която постлах под главите ни — каза тя, — сгъни я и отнеси в дулапа!

Герги се приближи и вдигна чергата, която служеше за възглавница на децата. Щом я повдигна, той отскочи назад, като преглътна тихия вик, който заптието, поставено на стража вън, не трябваше да чуе. Под чергата лежеше надлъж под главите на болните деца и жена му цял изпънат Стоян Илийка. Додето Герги бе отговарял и увещавал заптиите да не ги безпокоят до зори, Стоян Илийка бе намислил със светкавична бързина този план за спасение и го бе приложил с помощта на сестра си.

Герги се прекръсти и като погледна Стояна жив и здрав пред себе си, каза:

— Ако бях турчин, сега щях да повярвам в твоя Бог, Стояне!

Но когато и тримата доволно си отдъхнаха от преживяното премеждие, той каза:

— За нас опасността не е минала. Куртчу Осман е подушил твоите дири и не е пратил троянските заптии през тази зимна нощ в Ново село, за да хвърлят един поглед в моята къща и да си отидат. Вярвам, щом съмне, те ще се върнат да направят още по-добра проверка на целия имот. Ти трябва да се измъкнеш от къщи, додето още не се е развиделило. От двора навън обаче ти не можеш да излезеш, защото оставиха пазач на външната врата. Имаме само една възможност за спасение — да се скриеш във воденицата!