Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777 (2014)
- Корекция
- penchev
- Корекция
- Fingli (2018)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Левски
Издание: първо
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15. IV. 1987 година
Отговорен редактор: Мария Кондова
Редактор: Петър Величков
Редактор на издателството: Михаил Неделчев
Художествен редактор: Кънчо Кънев
Технически редактор: Емилия Дончева
Рецензент: Крумка Шарова
Художник: Богдан Мавродинов
Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
2. Възобновена крепост
Ловчанското възвишение Стратеш се е издигало хилядилетия наред като естествена крепост сред Дунавската равнина. Римляните са градили върху тази здрава твърдина крепостни стени. Техните развалини до ден-днешен се мяркат между високите дървета.
С края на римското владичество е дошъл и краят на човешката творба на римляните. Крепостните стени върху Стратеш били разрушени. Останало делото на природата, неразрушимата ловчанска твърдина.
Двама български боляри, Асен и Петър, са посрещали византийския император Исак на ловчанския Стратеш. Ловчанската твърдина го е принудила да сключи мир с въстаниците, да признае втори път българско самостоятелно царство, а за негов цар — въстаналия против него васал Асен I. В памет на своята победа и щастливо освобождение на България цар Асен изградил върху твърдината църква. Нейните развалини до ден-днешен се виждат, заобиколени от оцелелите камъни на римската крепостна стена.
Времената понесли хората, а ловчанската твърдина Стратеш останала като непристъпна крепост сред Дунавската равнина. Любители на древността, когато човъркат из дупките на развалините, изчоплят монети и други дребни предмети, принадлежащи на различни народи. Тези остатъци свидетелстват, че не само византийският император Исак се е бил на Стратеш срещу български цар, а и много други пришълци, които били посрещани върху твърдината от български царе: Светослав Тертер, Иван Александър и сина му Михаил.
В 1349 година султан Мурад е предводителествал първия османски пристъп за взимането на крепостта. Усилията на този богат на победи султан не се увенчали с успех до края на живота му. Османските орди налитали цели петдесет и пет години върху Стратеш. Възкачили го едва в 1404, когато Баязид Илдъръм (Мълнията) преминал бойните полета.
През времето, което описваме, Ловеч беше едно богато българско селище, разположено по двата бряга на буйната река Осъм, в подножието на твърдината Стратеш. Мнозина от жителите на града, които търсеха чист въздух и обичаха да се любуват отвисоко на хубави гледки, изкатериха своите къщички по височината на крепостта. Ловчанските мъже и жени изкачваха и слизаха Стратеш по няколко пъти на ден, обаче отдавна не си помислюваха, когато минаваха край развалините, че там, където кънтят техните стъпки, е побеждавал Асен I, че тяхната твърдина е била крепост, която са вардили Светослав Тертер, Иван Александър и Михаил срещу хиляди нашественици. Че османлиите, които кръстосват с червените си фесове твърдината, са водили кръвопролитни боеве 55 години, за да я превземат. Мрачни дни на четири столетия робство, пълни с угнетения… и приказката за Стратеш била забравена. В това време крепостта не бе нещо повече от един горист хълм, зашумен от люлякови дървета и храсти, които в ранна пролет разцъфтяваха на лилави гроздове с чудесен аромат, който се носеше надалеч из долината на река Осъм. Място за разходки и почивка от дневния труд, място за разхлаждане при лятна жега.