Яна Язова
Левски (53)

1. Предистория

Ако древна Гърция има своя Аргос и неговите роби, прославени през 494 г. пр.н.е. като първите роби, вдигнали оръжие да завоюват град и Тиринт видя тяхната слава, ако по същото време остров Хиос има своя Дримак, а Керкира (Кипър) кипи от гражданска война без водачи, без изгледи за завършек, то Спарта има своите безсмъртни илоти. Илоти-роби, най-обезправените. Някогашни граждани на свободна Месения, разбити от спартанското оръжие, обездомени, пренесени в мрачния и студен Лакедемон, когато Аристомен падна на планината Ира, след като 11 години отблъскваше нападащите спартанци. Лишени от имот, от чест, дори от най-необходимото за съществуванието на човека.

Платон казва: „Те стоят в града, въоръжени с жила, едни отрупани с дългове, други лишени от чест, трети угнетявани и от двата вида злини и хранещи омраза и замисли против ония хора, които са обсебили техния имот, и против всички, и замислят въстание.“

Аристотел съобщава в своята „Политика“: „Илотите правят метежи против спартанците, те постоянно са нащрек и дебнат всяка несполука на спартанците, за да ги нападнат.“

А Тукидид прибавя: „Те (спартанците) изпитвали страх от буйността и многобройността на илотите и през цялото време само се готвели, за да могат в даден момент да се дигнат и потушат възникващите често избухвания на илотски въстания.“

В 464 г., когато цар на Лакедемон беше Архидам, когато земетресение разруши страната му, като изби много нещо от неговото най-ценно — мъже, годни за война, — илотите въстанаха и тръгнаха към град Спарта. Отблъснати с големи усилия от цар Архидам към планината Итома, робите се укрепиха на нея и продължиха борбата 10 години.

Не помогнаха на Лакедемон повиканите на помощ егинци, платейци, монтинейци, нито дори равните по оръжие атиняни.

Подир 40 години, а именно в 425 година, илотите отново въстанаха и се укрепиха на планината Итома. Това се случи през време на Пелопонеските войни, когато атинската флота начело с Демостена се отправи по западния бряг на Пелопонес към град Пилос.

Ако в това V столетие пр.н.е. и светла Сицилия си има своя Селиунта, а робите на Сиракуза си имат своя Сосистрат, във второто столетие тя може да се похвали вече със своя Евнус, за когото казваха, че се намира под високо покровителство на великата сирийска богиня Атаргатис. Евнус — сирийски роб, доведен в Сицилия. Неговите братя, които той повдига на въстание в град Енна, бяха като него сирийци, роби.

В същото време Сицилия можеше да се похвали и със своя пастир киликиеца Клеон, който разбунтува югозападната част на острова.

Колкото се гордееше с тяхната храброст и самопожертвователност за идеала на свободата, толкова повече Сицилия можеше да се гордее с тяхното единодушие.

Въстанието обхвана целия остров, който се превърна в царство на робите с двама царе: Евнус и Клеон. Напразно враговете на новото царство се надяваха на съперничество и раздор между двата вожда. Главен ръководител на движението остана Евнус, а Клеон му помагаше.

Обединената армия унищожи няколко римски отряда и зае големите сицилийски градове. Град Тавромен биде превърнат в столица на робите и висока крепост.

Вярно е, че двамата братя роби-царе бидоха подир 6 години победени с война, но не от армията на консула Публий Рупилий, а от глад подир дълга обсада. Вярно е, че Клеон биде убит при един опит за излаз, а цар Евнус, който се нарече още Антиох, име, което носеха сирийските царе, чийто наследник се смяташе, биде пленен и умря в тъмница, но техният пример повдигна робите в Атика, Делос и Хиос.

Ако по това време Рим може да се похвали с 500 въстанали роби в Пронесте, а Етрурия с разпятията на разбитите въстанически водачи, това се дължеше на Евнус и Клеон.

Ако робите овчари в Апулия въстанаха, за да бъдат седем хиляди от тях осъдени на смърт, от които мнозина на разпятие, това се дължеше на Евнус и Клеон.

Ако робът сириец Салвий, който се смяташе опитен гадател по вътрешността на животните, вдигна въстание в 104 пр.н.е. и се обяви за цар в сирийския град Триокалу, това той направи, защото един век преди него същото бе направил Евнус Антиох. Ако на западната част на острова се повдигна една друга армия роби под водачеството на киликиеца Афинион, който също се провъзгласи за цар, това се дължеше на киликиеца Клеон, който бе живял един век преди него. Двамата царе живееха с единодушието на своите предшественици.

Ако Сицилия се гордее със своя Сосистрат, Евнус Антиох, Клеон, Салвий и Афинион, то Италия доби за своята слава през 73 година Спартак, гладиатора, тракиеца, който изведе отначало двеста гладиатори на Везувий, за да станат подир няколко дена войска от стотина хиляди роби, която се би три години с големи успехи из италиански земи срещу своите поробители.

За него Плутарх пише: „Спартак се превърна във велика и страшна сила. Италия биде потресена от тракийския роб. Впоследствие тя си спомняше за Спартака с ужас, като за тежките войни с Анибала…“

Ако древна Гърция има своя Аргос и Тиринт, Хиос и Кирикира, а Лакедемон своята Итома, ако Сицилия има своя Селиунт, Сиракуза, Енна, Тавромен и Триокалу, ако Италия има Везувий, то България има Бузлуджа!

Ако светът има един Дримак, който падна в бой за освобождението на Хиос, един Тирон в Селиунт, Сосистрат в Сиракуза, Евнус Антиох в Енна, Клеон в Тавромен, Салвий и Афинион в Триокалу и Спартак на Везувий, той има на Бузлуджа Хаджи Димитър!

Неговият подвиг не отстъпва с нищо по слава на тези имена.

Ако Сицилия роди двамата братя роби царе Евнус Антиох и Клеон, а подир тях Салвий и Афинион, с които светът се гордее, то България роди двамата братя роби Хаджи Димитър и Караджата, които излязоха да се бият за свободата на своето отечество и с ужасен бой стигнаха до Бузлуджа.

Тяхната слава по нищо не отстъпва на горните имена.