Яна Язова
Левски (209)

3. Какво означава едно бързо съдопроизводство

Едно бързо съдопроизводство преди всичко означава страх. Но то означава и признание. Признава се силата и могъществото. Бидейки страх и признание на силата и могъществото, едно бързо съдопроизводство не може да мисли за справедливостта. То по основа е недоброжелателно, то е в тъканта си завист. Негова подбуда никога не е била истината, а унищожението. Никой съд, който се събира с трескава бързина, който води следствие, галопирайки върху Пегаса на Темида, не мисли да освободи. Неговата цел е да убие. Затуй се събира и започва работа, току-речи, в същата минута. Неговото старание е преднамереност. Заседанията му са продължителни, но траят само два-три дни. Следователят денонощно се труди, изследва, разучава, разпитва, но не за да узнае истината, а за да докаже по безспорен начин вината.

Такъв съд почти винаги се събира, за да узакони едно предварително решено убийство. Често пъти това предварително решение се е изтъквало като обществено мнение, но то не е такова. То не се взима от болшинството, а от едно малцинство. Съдът, който узаконява едно предварително взето решение за убийство, е по съвест убиец. Страхът, завистта и недоброжелателството са негови очи, с които гледа, и ушите, с които слуша. Неговият глас не е на справедливостта, той е гласът на унищожението…

Дякон Левски биде изправен пред съда, току-речи, веднага, в часа на своето пристигане в София. Това бе същият този ден, в който конницата от 300 души, която го съпровождаше и охраняваше, едва спаси живота си от зимната стихия на Балкана.

Премръзнал, ранен, с увързана глава, с окови на ръцете и с тежка верига на крака, с войнишки шинел, наметнат на гърба му по пътя, Апостола пристъпи в съдебната зала, в която седяха съдиите-магистрати, облечени в парадните си мундири, окичени по целите си гърди с всички свои военни и граждански отличия. Той пристъпи, равнодушен към тяхното великолепие. Очите му, които гледаха под превръзката, се спряха само върху купчината веществени доказателства, натрупани на дългата маса пред съда.

Един поглед му бе достатъчен, за да види в този куп всичко, което добре познаваше и което бе изработено с негова помощ, пред неговите очи и бе продиктувано от неговото сърце. Тук лежаха: архивата на Ловчанския комитет, протоколите на Тетевенския, Орханийския, Плевенския и Софийския комитет, 10–15 екземпляра от устава на БЦРК, „хвъркати листове“ от 50 до 60, писмото на Привременното правителство в България, писма и негови портрети, няколко револвера, две черкезки ками, една френска пушка система „Лафуше“ и две белгийски шишанета.

С един поглед Апостола установи размера на катастрофата, която бе преживяло неговото дело.