Яна Язова
Левски (101)

9. Човекът под брястовете

Един късен подиробед в последните дни на месец май децата на Иван Арабаджията притичаха около баща си, който дялаше пред вратата на къщата едно бяло и гладко дърво.

— Татко, стани! — викаха те. — Един умрял човек лежи под брястовете!

Иван Арабаджията остави теслата и отиде да види човека. Той беше млад и рус селянин, който лежеше с пожълтяло лице. Иван се наведе над него и го видя, че не е умрял, но е много болен.

— Какво ти е, байно?

— Стара стомашна болест… Нищо. Ще полежа малко и ще ми мине — каза чужденецът. Навярно болестта го бе надвила, когато бе наближил Царацово. Гласът му беше слаб и болезнен, а очите му едва се привдигаха.

— Стани да те заведа и посгрея у дома! — предложи бай Иван. — Ако глътнеш нещо топло, може по-лесно да ти мине.

Чужденецът стана и с големи усилия влезе в дома на Иван Арабаджията.

— Седни на чергата — каза бай Иван, като разгони навън изпоплашените и любопитни дечурлига. — Сръбни това и почини! Ще се съвземеш.

Подир малко чужденецът започна да се съживява и кръвта се върна по двете му страни.

— Благодаря ти! — каза той на гостоприемния стопанин. — Как се казваш?

— Иван Арабаджията. Моят занаят е такъв. Правя коли. А ти от Пловдив ли идеш?

— От Пловдив.

— Защо не се прегледа там на доктор?

— Аз съм се преглеждал на много доктори. Лекуваха ме и в Белград, и във Влашко, но нищо не помага. Когато боли, боли ме!

— Във Влашко ли? Кога си бил там?

— Много пъти. И сега оттам ида.

Иван Арабаджията сякаш се съживи:

— И аз съм бил във Влашко два пъти. Ти какво си дирил там?

Чужденецът се привдигна на лакът и му прошушна в ухото нещо, което не трябваше да чуе булка Иваница, която плетеше в къта. Неговият отговор изглежда тъй заинтересува бай Ивана, че очите му блеснаха. Той изгледа своя странен гост и запита:

— Как се казваш?

— Васил Левски Дякона.

Иван Арабаджията подгъна коляно и седна до своя гост.

— Жено — каза той, — иди прибери треските пред вратата, окачи теслата на гвоздея, прегледай полозите, заколи пиле и приготви нещо за вечеря. Тази вечер ми е дошъл добър гост!

Безсловесната жена покорно стана и се зае за работа, а двамата мъже се заприказваха шепнешком. Децата изядоха опържените яйца и заспаха върху чергата, пилето се свари и булка Иваница го сложи с котлето пред двамата мъже, за да почувстват, че са огладнели и да млъкнат, но те продължаваха да говорят дори и тогава, когато взеха лъжици и засърбаха от котлето пилешката чорба. Никога булка Иваница не можеше да си представи, че ще излязат толкова думи от мълчаливата уста на мъжа й Ивана.

През нощта двамата мъже легнаха върху чергата един до друг. На заспиване Иван Арабаджията тихо запита своя гост:

— Дяконе, ти какво ще станеш, когато се освободим?

— Когато се освободи България, за мене не остава повече място помежду ви — тихо отговори Дякона. — Тогава ще ида други страни да освобождавам.