Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777 (2014)
- Корекция
- penchev
- Корекция
- Fingli (2018)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Левски
Издание: първо
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15. IV. 1987 година
Отговорен редактор: Мария Кондова
Редактор: Петър Величков
Редактор на издателството: Михаил Неделчев
Художествен редактор: Кънчо Кънев
Технически редактор: Емилия Дончева
Рецензент: Крумка Шарова
Художник: Богдан Мавродинов
Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
9. Човекът под брястовете
Един късен подиробед в последните дни на месец май децата на Иван Арабаджията притичаха около баща си, който дялаше пред вратата на къщата едно бяло и гладко дърво.
— Татко, стани! — викаха те. — Един умрял човек лежи под брястовете!
Иван Арабаджията остави теслата и отиде да види човека. Той беше млад и рус селянин, който лежеше с пожълтяло лице. Иван се наведе над него и го видя, че не е умрял, но е много болен.
— Какво ти е, байно?
— Стара стомашна болест… Нищо. Ще полежа малко и ще ми мине — каза чужденецът. Навярно болестта го бе надвила, когато бе наближил Царацово. Гласът му беше слаб и болезнен, а очите му едва се привдигаха.
— Стани да те заведа и посгрея у дома! — предложи бай Иван. — Ако глътнеш нещо топло, може по-лесно да ти мине.
Чужденецът стана и с големи усилия влезе в дома на Иван Арабаджията.
— Седни на чергата — каза бай Иван, като разгони навън изпоплашените и любопитни дечурлига. — Сръбни това и почини! Ще се съвземеш.
Подир малко чужденецът започна да се съживява и кръвта се върна по двете му страни.
— Благодаря ти! — каза той на гостоприемния стопанин. — Как се казваш?
— Иван Арабаджията. Моят занаят е такъв. Правя коли. А ти от Пловдив ли идеш?
— От Пловдив.
— Защо не се прегледа там на доктор?
— Аз съм се преглеждал на много доктори. Лекуваха ме и в Белград, и във Влашко, но нищо не помага. Когато боли, боли ме!
— Във Влашко ли? Кога си бил там?
— Много пъти. И сега оттам ида.
Иван Арабаджията сякаш се съживи:
— И аз съм бил във Влашко два пъти. Ти какво си дирил там?
Чужденецът се привдигна на лакът и му прошушна в ухото нещо, което не трябваше да чуе булка Иваница, която плетеше в къта. Неговият отговор изглежда тъй заинтересува бай Ивана, че очите му блеснаха. Той изгледа своя странен гост и запита:
— Как се казваш?
— Васил Левски Дякона.
Иван Арабаджията подгъна коляно и седна до своя гост.
— Жено — каза той, — иди прибери треските пред вратата, окачи теслата на гвоздея, прегледай полозите, заколи пиле и приготви нещо за вечеря. Тази вечер ми е дошъл добър гост!
Безсловесната жена покорно стана и се зае за работа, а двамата мъже се заприказваха шепнешком. Децата изядоха опържените яйца и заспаха върху чергата, пилето се свари и булка Иваница го сложи с котлето пред двамата мъже, за да почувстват, че са огладнели и да млъкнат, но те продължаваха да говорят дори и тогава, когато взеха лъжици и засърбаха от котлето пилешката чорба. Никога булка Иваница не можеше да си представи, че ще излязат толкова думи от мълчаливата уста на мъжа й Ивана.
През нощта двамата мъже легнаха върху чергата един до друг. На заспиване Иван Арабаджията тихо запита своя гост:
— Дяконе, ти какво ще станеш, когато се освободим?
— Когато се освободи България, за мене не остава повече място помежду ви — тихо отговори Дякона. — Тогава ще ида други страни да освобождавам.