Яна Язова
Левски (216)

2. Сараят по-нетърпелив от съда

Додето съзаклятниците от Мурсалково дебнеха по железопътната линия при станцията Хаджи Ейлес, а конната дружина на Атанас Узунов вардеше между станциите Каяджик и Търново Сеймен, пред очите им мина очакваният влак. Той не отнисаше Дякон Левски към Цариград, а неговата смъртна присъда.

Тази смъртна присъда, издадена от султановите съдии, изпратени в София, се съдържаше в преписа от съдебните следствия и заключителния протокол на съда. Този протокол именно, наречен „мазба“, който съдържаше самата смъртна присъда, трябваше да се одобри от султана, за да бъде приведена в изпълнение.

Преписът от съдебните следствия осведомяваше в най-сбита форма негово императорско величество за хода на процеса и за деянията, които, дирейки справедливост, бяха довели съдиите до решението за тази смъртна присъда.

Този документ влакът безпрепятствено отнисаше пред очите на съзаклятниците, залегнали по железопътната линия между станциите Хаджи Ейлес, Каяджик и Търново Сеймен до султана. Накратко той имаше следното съдържание:

„Установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда и бунтува България; той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и на всякакви други действия и е бил главатар на всички организувани деяния на комитетите. Понеже той е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене се усили, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакамин той биде настигнат в село Къкрина, Ловчанско, нападнат и заловен, след което беше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разследване.

… Въз основа на неговите резюмирани признания, както и писмените и устни показания на заловените, установи се, че споменатият Дякон Левски е влязъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против османската държава за добиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване, заедно с някакви други разбойници, той, освен дето е предприел разни бунтовнически деяния, но изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища, речи, издавал е печатни брошури под название комитетски устави и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчавание образували са се някакви бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични помощи под предлог да се купува оръжие.

От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източник и инициатор на този бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона няколко души българи, които бяха имали смелостта да нарушат спокойствието на България.

Тъй като в член 55 от имперския закон е обяснено и изрично упоменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнение на делото, той се наказва със смърт! В член 57 пък е казано, че ако група разбойници извършат заедно някое бунтовническо дело, споменато в гореказаните, чл. 55 и 56, или пък пристъпят към неговото изпълнение, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това бунтовническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на тяхното престъпление и тяхното доказано участие в бунтовническото дело се наказват с доживотен или временен крепостен затвор. В чл. 67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури подбужда направо населението и жителите да извършат престъпления, упоменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления. Обаче ако посочените подбудителства не бъдат осъществени, той се наказва на вечно заточение.

Тъй като споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически деяния с цел да се вършат престъпления, посочени в глава втора на имперския закон… понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. I, чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174 реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.

Ако, Ваше високопревъзходителство, одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда съгласно закона, за което се осмелявам да Ви помоля. На всеки случай нека бъде според Вашата заповед.

27 зилкаде 1289 година (или 14 януари 1873 година)“

Тази дата означава, че преписът от съдебните следствия и заключителният протокол на съда са били изпратени на негово императорско величество султана чрез великия везир в Цариград на 14 януари 1873 г.

В същия ден председателят на съдебната комисия в София Али Саиб паша изпрати бърза телеграма до великия везир в Цариград:

„Понеже се е установило, че арестуваният в Ловеч, водител и организатор на размирието, ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ е подбуждал турските поданици да въстанат с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия, за всичко това той е осъден съгласно имперския закон на смърт.

Протоколът, който съдържа издадената против него присъда, Ви е изпратен по пощата. Молим издаването на султанско ираде за привеждането й в изпълнение.“

В същия ден, в който великият везир Ружди паша получи телеграмата, той свика на спешно и извънредно заседание Министерският съвет в Цариград и я постави на масата.

— Трябва да се действа бързо! — каза той. — Имаме ли време да чакаме протоколът да пристигне по пощата?

— Ние можем да се надяваме всеки час на едно въоръжено въстание в България! — каза Мидхат паша, който присъстваше на заседанието. Неговият съсед стана и предложи следния въпрос на великия везир:

— Не можете ли да представите на вниманието на негово императорско величество телеграмата на негово превъзходителство Али Саиб паша и въз основа на нея да изискате поради спешност височайше ираде?

— Досега височайше ираде се е издавало само въз основа на протокола, който обяснява постановлението на съда и издадената смъртна присъда — отговори великият везир.

— Случаят е такъв, че трябва да се бърза! — казаха всички участници в съвета. — Може би негово величество ще реши да издаде височайше ираде и смъртната присъда да се приведе в изпълнение само въз основа на телеграмата, изпратена от генерал-майор Саиб паша.

Великият везир сгъна телеграмата и я пъхна в джоба на сюртука си. Той изглеждаше замислен. Между него и членовете на съвета нямаше никакво разногласие относно спешността да се издаде височайше ираде и да се приведе смъртната присъда на разбойника в България Дякон Левски, обаче той не знаеше как негово величество ще погледне на тяхната незаконна постъпка.

Въпреки единодушното решение на Министерския съвет той не изпрати този ден, нито на следния телеграмата на Саиб паша в сарая, за да бъде предоставена на вниманието на негово величество султана. Той почака протокола и на втория ден, и на третия. Отговорността обаче, която поемаше сам въпреки единодушната препоръка на Министерския съвет, нарастваше с всеки изминал ден и всеки изминал час.

На следния ден великият везир Ружди паша разбра, че повече не може да чака пристигането на съдебните документи, и се одързости да изпрати на главния секретар на негово величество в сарая обстоен доклад върху въпроса, с който бе занимал Министерския съвет:

„Ваше превъзходителство,

Приложена към настоящето, изпраща Ви се дешифрирана телеграма, получена от генерал-майор Али Саиб паша, председател на съставената в София следствена комисия, с която съобщава, че ще изпрати по пощата съдебния протокол досежно наказанието на заловения Васил Дякон Левски, за когото е било установено с положителност, че е подстрекавал населението в Ловеч, че се е одързостил със слово и с дело да бунтува това население против държавната власт и да върши разни други престъпления.

Тъй като според постановлението на закона такива бунтовници следва да бъдат осъдени на смъртно наказание, то след като бе разискван този закон от Министерския съвет, реши се да се ходатайства за издаването на високославен ферман за прилагане на смъртното наказание, което зависи от повелята на Н. императорско величество султана.

По повод на това съобщава Ви се, че каквато и височайша заповед да последва, ще се нареди да се изпълни височайшото постановление на волята и желанието на Н. императорско величество султана, за което се написа настоящата записка.

4 зилкаде 1289 г.“

Още на следния ден, който бе 22 януари, главният секретар съобщи на великия везир, че Негово императорско величество е съизволил да го приеме на кратка аудиенция в сарая.

Великият везир за първи път изтръпна от неудоволствие да приеме такава висока чест. Тъй като прибързано бе обезпокоил негово величество, без съмнение очакваше го нещо недобро. При най-благоприятния случай трябваше да чака да му се зададат въпроси относно предявената незаконна молба.

Но когато влезе в сарая, това, което се представи на неговото внимание, той никога не бе очаквал.

Когато подир многократни ниски поклони великият везир се озова в работната зала пред могъщия владетел, той видя пред негово величество, върху позлатената маса, високославният ферман, който постановяваше смъртното наказание на Дякон Левски. Той бе издаден рано сутринта и вече подписан с познатия нему едър императорски подпис.

Великият везир си отдъхна с радостно сърце и с гордост пое фермана от височайшата десница, като направи своя поклон до земята.