Яна Язова
Левски (146)

14. На свобода

Стражата продължаваше да стои пред Гергевия дом, а дните минаваха. Стоян Илийка ден след ден кроеше планове как да излезе от Ново село и да продължи пътя си към Дунава, където го очакваше нов живот в свободна Румъния.

Един ден по пладне жената на Герги излезе на двора, записка, заплака и си заскуба косите. Смаяни съседи и роднини се притекоха да й помогнат и да я запитат защо пищи и плаче така безутешно.

— Оставете ме, добри хора! — едва пое дъх да издума тя. — Оставете ме да си изскубя косата и да си изплача очите! Преди малко мина един калоферец, който прекупва свини за Коледа, той ни обади, че брат ми Стоян е убит в Калофер и че не е вече между живите!… Нищо друго не ми остава, освен да плача, да си скубя косата и да сваря жито да го поменувам!…

Плачът на Гергевица и слухът за смъртта на Стояна се носеха вече по цялото село, когато чаушът повика Герги да го разпита. Същата вечер заптието остави вратата на Гергевата къща. Петлите започнаха да се обаждат в мъгливата снеговита нощ, тези петли, които Стоян Илийка чу далеч от Ново село, когато бързаше по онзи път, който много скоро го изведе на Дунава.