Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

3. Черният ангел

На следната сутрин сестра Серафима излизаше спокойно от черновата на метоха, когато една майка, дошла от чуждо място в двора на Горния метох, се вкопчи с неудържим вик в нея:

— Ето един истински ангел, който ще се помоли за спасението на моето момиче! — извика тя.

Лицето й бе разкривено от прекарани цял живот мъки, няколкото зъба в устната й кухина стърчаха навън дълги и грозно почернели. Кожата на двете й страни бе тъй сбръчкана, сякаш бе пърлена на огън. Този огън бе мъката й за нейното момиче, на възраст да стане мома, ако не бе един грозен недъг, изсушил тялото му от кръста надолу и оставил от нозете му две тънки, криви вейки, които всеки миг грозяха да изпращят и се строшат под тежестта, която носеха, ако момичето не си помагаше с две дебели патерици.

— Бог ни изпрати в този метох! — извика майката, като стисна черния ангел за ръкава на тънкотрептящото расо. — О, блажена хубост, която може да се покаже пред очите на Бога! Помоли се на всевишния за моето болно момиче!

В това време госпожа Евпраксия изведе от дясното крило на метоха младия мъж, за когото Младата Макрина говореше с особено възхищение.

— Аз нямам позволение да чета молитви в храма — отвърна Серафима на молителката, — но нашата игумения иде. Помоли се на нея, тя ще изпълни твоята молба.

— О, тя е толкова грозна!… — отчаяно въздъхна бедната жена. — Бог няма да иска да я чуе…

— За Бога няма хубави и грозни! — отвърна хладно Серафима.

— Не е така! Не е така! — уверено запротестира злочестата майка. — Иначе той щеше да чуе и моето момиче!… Колко години напразно му се моли!…

— Какво търсиш тук?… За какво си дошла? — запита игумения Евпраксия, като минаваше край нея.

— Дойдох да търся изцеление и се молих на този твой ангел да прочете в черковата една молитва и да каже две добри думи пред Бога за моето сакато момиче — каза старата изхабена жена, като направи поклон пред игуменията и целуна ръката й. Красотата на Серафима бе събудила мигновена, но силна надежда в душата й, че Бог ще погледне поради нея и върху нейното недъгаво момиче, но тази надежда веднага бе угаснала и сега тя гледаше игуменията с очи, черни като угаснали въглени, а лицето й приличаше на паница пепел.

Но Евпраксия не се уплаши от нейната безнадеждност, нито обезпокои от угасналите въглени, които я гледаха. Обезпокоиха я други две очи, очите на младия апостол, които гледаха черния ангел с нескрито възхищение. Тя добре познаваше тези очи, които гледаха Серафима.

„Ще го махна веднага оттук!“ — реши госпожа Евпраксия, като поздрави своята духовна дъщеря и прие нейния утринен поздрав. Серафима изглеждаше любезна и спокойна, както винаги, но госпожа Евпраксия, която бе научила да чете по чертите на нейната маска, забеляза, че под гъстите лъскави ресници, които покриваха нейния поглед, Серафима внимателно разгледа тогова, когото сестра Анисия, тропайки през нощта от килия на килия, назова „новия български апостол“!

Тя го разгледа за един миг и госпожа Евпраксия видя, че за нея младият апостол не можеше да се превърне в героя Добри и не можеше да й послужи. Нейната любезна усмивка се изпълни с едва забележима хладина. Въпреки своето участие в борбата за всенародна революция, наредена под знамето на Дякона, тя все още продължаваше тайно да очаква един нов Добри войвода. Огънят на отмъщението вече тлееше в нейните гърди. Огънят, който й бе помогнал да се чувства жива и годна за борба.

Когато се отдалечиха от всички богомолци, госпожа Евпраксия каза вече успокоена и развеселена:

— Серафима! Виж тогова момъка. Той е разбрал, че тази година ти си продала на добра цена нашето розово масло във Виена, и е дошъл да прибере спечеленото от тебе.

— С какво право върши той това? — запита Серафима с прелестна усмивка, която го накара да поруменее от удоволствие.

— Като касиер на БЦРК, милостива — отговори й тихо младият човек, след като сложи устните си върху нейната хладна и бяла ръка.

— Затуй ли, госпожо, вие ми забранихте да купя ония 60 ловни пушки във Виена?

— Но, Серафимо, пред тебе стои един много добър офицер. Той ще може да избере за нашите сестри по-добри пушки!

— Офицер ли? — заинтересува се Серафима. — Откъде?…

— От Белградската военна академия, уважаема сестро.

— По онова време в Белградската легия се е учил и Васил Левски — Дякона, нали?

— Да, ние се познаваме добре от онова време.

— Много се радвам, че при нас идат вече истински офицери.

— Ние имаме голяма нужда от военно добре обучени хора — с радостно възбуждение се присъедини госпожа Евпраксия. — Серафимо, аз отивам да разведа нашия гост из околните височини. — И като се наведе над ухото й, да не би майката и дъщерята, които продължаваха да си почиват на градинската пейка, да чуят нейните думи, прибави шепнешком: — Апостола му е възложил вече една много важна задача. Да изучи положението на градовете и проходите, да снеме скици на важни стратегически места и да изработи планове за бъдещите военни действия. Той ще начертае и за нас една карта. Днес ние ще определим мястото на нашите бъдещи укрепления.

— Нима часът толкова е наближил! — запита с трепетен глас Серафима.

Младият апостол видя блясък, колкото мигновен и да бе, зад гъстата мрежа на нейния поглед. Внезапно той откри нейните наистина прекрасни, черни, зеющи от неподвижност очи.

— Скоро ще се бием заедно за тъй дълго чаканата свобода! — прошепна пламенно той.

Госпожа Евпраксия рязко прекъсна неговото съзерцание, погледа му, който се топеше в очите на Серафима и неговата пламенна усмивка. Тя нямаше да допусне в Горния метох втори Добри войвода…

— Да вървим! — каза тя. — Ти трябва да видиш всичко и да обиколиш навсякъде! За мен ти не можеш да претупаш някоя каква да е карта, а такава, върху която да се чете ясно всеки баир, всяко дърво, всяка пътека. Затуй ти има много нещо да видиш и много нещо да поработиш. Тръгвай!

Младият човек се усмихна леко. Колкото и да бе свободен и да бе офицер, изучил военното изкуство, той се чувстваше тук като солдатин на тази могъща жена, която отправяше вече към него своите заповеди.