Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

6. Няколко думи за четенето на прокламацията

„Българино! Всичко онова, което беше най-свето, най-мило и драго на твоя злощастен род, днес е осквернено, потъпкано, поразено. Твоята свята вяра страда, с твоето щастие бесният паша се разполага…

… Всеки народ заслужава съдбата, която споделя. Само робът се оставя доброволно на своята съдба. Покажете, о, българи, че не сте сътворени само да робувате, покажете, че сте достойни синове на вашите славни бащи, покажете, че във вашите жили тече още по някоя капчица от Крумовия и Симеонов народ! Хванете коси, ножове, сопи и отмъстете си, и избавете се от срамното робство!

Облегнете се само на себе си и на вашата сила…

… А вие, братя на Мохамедовата вяра, де са вашите правдини, на които се наслаждавате?… И вие сте, братя, погазени, излъгани, както и ний. Всичко, което сте имали някога, е измряло в безправедната държава, дето владеят насилство и сила, власт и заповед, а не право и праведност.

… И ние не виждаме друго във вас освен едни братя…“

— Братя?! — изведнъж рязко се издигна гласът на поп Кръстя, като прекъсна четенето на Прокламацията. — Агарянците — братя!…

— Защото, се казва по-нататък в Прокламацията на Привременното правителство — продължи Апостола, като се обърна към него с лъчезарна усмивка, която освети цялото му лице, — вярата спасява душата, а държавата не е заведение, в което се приготвя душевното спасение, но е заведение, в което се обезбедява и утвърждава политическото и гражданско право на всеки гражданин без разлика.

— Това е висока политика — обади се Димитър Пъшков, — ние имаме сметка, разбира се, да спечелим турското население на наша страна. Стига ни да се бием с редовна войска, защо ни е да плашим и да вдигаме срещу себе си башибозука?…

— Ние искаме първом свободна държава, дядо попе — каза усмихнат Апостола, — а когато добием свободна държава, ние ще добием право да спорим с агарянците.

Поп Кръстю стисна устни и млъкна. Той не каза нищо, за да го опровергае или да му потвърди, че го е проницал. Неприятното чувство, че е заловен, го обхвана отново. Към него се прибави и чувството на душевна самота, която той винаги изпитваше в обществото на прости миряни. Апостола погледна неговите очи, пълни с онази дълбока чернота, която показва размисъл, но и лишени от радост чувства, и продължи до края четенето на Прокламацията:

— „Братя българи! Дързоствено прочие скочете всички на оръжие против вашите столетни угнетители. Доста сме сълзи проливали; ето сега е време сгодно. Чакайте само първия знак, който ще ви се даде от нашата Стара планина, пък тогава напред! На решителния и Бог помага, а щастливото бъдеще ще ви задоволи за всичките мъки и жертви, които сега последен път ще принесете пред жертвеника на отечеството и на златната свобода!“

Стара планина, април 1869

От Привременното правителство в Балкана