Лео Таксил
Свещеният вертеп (99)

Чудотворната тиара

Църковните историографи изглежда са хвърлили доста труд, за да оправдаят този папа, опитвайки се да открият поне един, два подвига освен извършените от него престъпления. Така например някои от тях твърдят, че Григорий притежавал дарба на чудотворец и не само правел чудеса, но предавал дарбата си и на неодушевени предмети. По този повод каноникът Павел, автор на едно от житията на Григорий VII, посочва твърде интересен факт (Съвсем излишно е да подчертаваме, че в този разказ нищо не е измислено от нас — подобни сюжети могат да възникнат само във възпаления мозък на един свещенослужител).

И така, някой си Убалд, епископ на Мантуа, водел съвсем целомъдрен живот — както подобава на един содомит. В края на краищата горкият прелат заболял. Болестта му била необикновена и мъчителна. Опитният лекар, след като определил причината на появилия се абсцес, признал, че е безсилен да го излекува, епископът обиколил всички лекари в Италия и дори свикал на няколко пъти консулт, но въпреки усилията на докторите, страдал все повече и повече. Той бил набожен човек, молел се на бога усърдно и господ най-сетне се смилил и му изпратил откровение, което вселило в страдалеца нова надежда. Подчинявайки се на получения свише съвет, прелатът измолил от Григорий VII неговата тиара и я допрял до болното място. Разбира се, докато извършат ритуала, той отдавал всички необходими почести на свещената шапка. Трябва ли да добавяме, че епископът бил изцелен мигновено? И нима само това не е достатъчно за канонизирането на Григорий?