Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Религиозни безобразия
В 1667 година Александър VII умрял. След един месец за римски първосвещеник бил провъзгласен Климент IX, слаб, апатичен и ленив човек. Въпреки че заемал апостолския трон в продължение на две години и половина, той не ознаменувал своя понтификат с нищо, което заслужава да се спомене.
Най-голямата слабост на Климент IX била пиянството. Освен това той бил и много голям лакомник. Количествата храна, поглъщани от него, смайвали дори онези, които постоянно го виждали на трапезата.
Той умрял в 1669 година от разстройство на храносмилането.
Струва си да се спрем на един епизод от владичеството на този първосвещеник, защото той характеризира някои църковни ритуали на епохата.
След редица недоразумения със светия престол Людовик XIV поискал да засвидетелства уважението си към Климент IX и го помолил да стане кръстник на дофина; папата, естествено, се съгласил на драго сърце. И вандомският кардинал получил извънредни пълномощия — да замести като кръстник негово светейшество.
С приключването на церемонията се изчерпали и пълномощията на вандомския кардинал, но през кратките мигове, когато кардиналът се чувствал облечен с папско достойнство, тази роля му се усладила и той продължил да се държи като папа. Той разтрогнал брака на племенницата си, съпруга на португалския крал, и й разрешил да се омъжи за дон Педро, брат на краля и неин любовник.
Тъй като това явно надхвърляло властта му, решението било анулирано. Папата трябвало да възстанови първоначалното положение: да раздели жената на краля с нейния избраник и да я върне на законния й съпруг. Естествено, тази развръзка никак не допаднала на влюбените. За да отклони надвисналата над тях заплаха, екскралицата признала, че е бременна и не може да смята за баща краля, тъй като е заченала детето от втория си мъж; а като причина за развода си с монарха тя посочила именно неговото безсилие.
Аргументът бил твърде сериозен! Но дон Педро намерил друг, още по-убедителен довод. Познавайки длъжността на духовните лица, той изпратил на Климент IX богати дарове и решението на вандомския кардинал веднага било одобрено.
А тъй като било невъзможно да се изложи в булата истинската причина, която накарала папата да вземе такова решение, той строго порицал португалските епископи, че не са подложили предварително съпрузите на изпитание.
Това изпитание представлява старинен църковен обичай. Духовните съдии възлагали експертизата на един лекар, един хирург и една възрастна жена.
След предварителния оглед съпрузите трябвало да легнат в леглото в присъствието на експертите, при което балдахинът оставал вдигнат, независимо от протестите на жената или мъжа. След това, когато и двамата излизали от алкова, експертите пристъпвали към нов оглед. После се съставял подробен протокол и църковният двор си казвал думата.
Когато цивилните власти във Франция решили да ликвидират този отвратителен обичай, те срещнали отчаяна съпротива: всички епископи се обединили в защита на онова, което наричали „свещена прерогатива на светата майка църква“. Съпротивата им била преодоляна с невероятни усилия. Изглежда неприличната процедура е доставяла голямо удоволствие на тази отвратителна измет.