Лео Таксил
Свещеният вертеп (119)

Целестин IV^[1]

В този момент в Рим се намирали само десет кардинали. Останалите били пленници на императора. След продължителна борба на престола бил качен кардинал Джофредо под името Целестин IV. Новият папа, изглежда, е бил почтен човек: той проявил твърдо намерение да изкорени пороците на духовенството и това го погубило. Прелатите решили да ликвидират неподходящия за тях папа. Без да се бунтуват открито, те пуснали в действие изпитаното средство на свещенослужителите и две седмици след избирането си Целестин умрял от отрова.

След това папският престол останал вакантен повече от година. Римляните настоявали да се разследват обстоятелствата около смъртта на Целестин. Когато станало ясно, че за смъртта му са виновни кардиналите и архиепископите, изплашените власти решили да потулят работата. Мнозина от виновниците избягали от Рим и в Латеран останали само шестима кардинали. Както е известно, още от времето на Александър III било прието постановление, според което първосвещеникът може да се избира само измежду кардиналите и трябва да събере две трети от гласовете. В дадения случай положението се оказало особено трудно: и шестимата кардинали претендирали за тиарата. Междувременно императорът заплашил, че ще ги избеси до един, ако не се споразумеят.

Но всичко било безрезултатно и Фридрих обсадил вечния град. Обсадата била тежка, в Рим настанал глад. Римляните изпратили в лагера на императора делегати да заявят, че е несправедливо да се наказва цялото население заради действията на свещената колегия, и обещали да изгонят от града злополучната шесторка, ако обсадата бъде вдигната незабавно.

Тогава Фридрих се нахвърлил върху партията на гвелфите, разорил владенията на кардиналите и не се успокоил, докато те не постигнали споразумение относно кандидатурата на папата.