Лео Таксил
Свещеният вертеп (49)

Изгубеният престол

Отон получил посланието на римляните, но въпреки тежките обвинения не пожелал да прибягва до крайни мерки. Той се задоволил с едно строго предупреждение, на което Йоан XII отговорил с обещание да поправи грешките си (той наричал, това грешки), като се оправдавал със своята младост.

Императорът повярвал на лицемерните му уверения и в знак на това, че иска да поддържа добри отношения с папата, изпратил в Рим Мюнстерския и Кремонския епископ.

Йоан XII ги посрещнал най-радушно в Латеранския дворец, но само след осем дена ги отпратил и заповядал да отворят вратите на Рим пред конкурента на Отон — Адалберт (сина на Беренгар), който влязъл триумфално в града и се настанил в древния патрициански дворец.

Възмутен от предателството на Йоан XII, Отон незабавно повел войските си към Рим. Йоан и Адалберт сметнали за благоразумно да не дочакат Отон и побягнали, като задигнали цялото съкровище на свети Петър.

„Да спасим касата!“ — това е вечният девиз на първосвещениците.

Преди да се появи императорът, римското население се раз делило на два лагера; към единия се присъединили всички честни граждани, към другия — бандитите и крадците. Излишно е да се обяснява, че последните били привърженици на папата.

Появата на многобройна армия веднага охладила войнствените настроения на тази шайка; без да окажат съпротива, те изразили своята покорност и дали клетва за нерушима вярност към императора. Но Отон решил да накаже строго папата и побързал да свика събор. На събора присъствали четиридесет епископи, тридесет кардинали, трима дякони и много монаси и миряни. Що се отнася до Йоан XII, той не благоволил да се яви. Когато императорът изразил своето съжаление по повод на това, че папата не е сметнал за нужно да се защищава, един от епископите възкликнал: „Той извършваше престъпления пред очите на всички и слуховете за тях са стигнали до народа на далечна Индия. Йоан XII покри името си с позор!“

Отон настоял обвиненията да се формулират по-точно. Тогава епископите и кардиналите един след друг започнали да изброяват малките и големи прегрешения на папата, всички случаи на светотатство, всичките му тежки престъпления.

По думите на епископ Петър Йоан XII служел литургия пиян; а епископ Нарни видял с очите си как папата ръкоположил някого за дякон… в една конюшня.

Йоан бил вдигал тостове за здравето на сатаната и викал на помощ Юпитер, когато играел на карти; по време на оргиите Йоан сам се наричал жрец на Венера.

Подобни обвинения се сипели от всички страни сред възмутения ропот на събраните.

Ако за нас съборът е обикновен фарс, не бива да забравяме, че през оная епоха съборите са били особено важно събитие. Освен това обвиняемият бил не обикновено лице, а човек с висш духовен сан.

Представете си, че някой шут намисли да си прави шеги, като изпраща любовни писма в хляба за светото причастие. Или че изведнъж на някой шегобиец му хрумне да храни златни рибки в съда за светена вода с помощта на старинен иригатор. Ние ще възприемем това като плоска шега, но все пак шега — и дори невинна. Но ако това е извършено от служител на църквата, какво да кажем тогава? Нима професията му сама по себе си не го задължава да вярва в светостта на нафората, както и в светостта на съда с обредната течност? Не, тогава тези дяволии стават твърде знаменателни факти: по тях може да се съди за лицемерието на служителите на църквата.

След като изредили всички, така да се каже, дребни грехове на Йоан XII, съборяните се заели с тежки грехове: Йоан XII продавал епархии; ръкополагал за епископи и свещеници непълнолетни деца; публично вършел чудовищно прелюбодейство с майка си Мароция и с леля си; раздал на куртизанките си църковните пари, събрани за бедните; превърнал папския дворец в публичен дом; избол очите на Бенедикт — своя духовен наставник, който загинал от ръката на палача; заповядал да удушат в негово присъствие кардинал Йоан, след като предварително го скопил.

В заключение съборът потвърдил с тържествена клетва истинността на тези обвинения.

Независимо от неоспоримите доказателства императорът отказал да съди задочно папата и наредил на войниците си да тръгнат по неговите дири. Скоро те се върнали и докладвали, че светият отец с бойни доспехи, с меч и шлем, заобиколен от куртизанки, се движи начело на един обоз, натъпкан догоре със свещници, разпятия, купи и други църковни утвари.

Виновността на Йоан XII била установена окончателно. Но Отон, който искал съдът да има абсолютно безпристрастен характер, изпратил на Йоан XII писмо, в което му предлагал да се оправдае.

В отговор Йоан заплашил императора, че ще го прокълне.

Отон повторил поканата си, но папата не го удостоил с отговор.

Тогава императорът поискал мнението на всички членове на събора и обявил Йоан XII за свален.

Доблестният първосвещеник обаче още не си бил казал последната дума.