Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Как си прекарвал времето папата в оставка
След „отстраняването“ на Бенедикт Сабинският епископ, който вече бил правил опити да докаже правата си върху престола, предприел нова атака. С обещания, подкупи и щедри подаръци той спечелил духовенството и се възкачил на светия престол на 26 декември 1044 година под името Силвестър III[1]. Неговият понтификат продължил три месеца.
През това време Бенедикт IX подкупил със съдействието на могъщия род Тосканели една разбойническа шайка, която върлувала в околностите на Рим, и започнал по всякакъв начин да тероризира населението.
За да сложат край на пожарите и убийствата на мирни жители, римляните се видели принудени отново да отворят вратите на града пред изпечения нехранимайко. Наистина този път Бенедикт не се задържал дълго на престола. Неговите оргии предизвикали нов бунт и понеже не смеел да рискува повече — гневът на народа бил голям, — Бенедикт сам се отказал да управлява църквата.
Но той смятал, че е в реда на нещата подобно самоотричане да бъде възнаградено по съответния начин. Той отстъпвал едно толкова глупаво съблазнително място, че би било непростима глупост да го даде даром. След дълги преговори и пазарлъци Бенедикт продал светия престол на свещеника Йоан[2] за петнадесет хиляди златни ливри.
Читателят греши, ако смята, че след изгодната сделка мошеникът е изчезнал безследно! Папата още не си бил казал последната дума!