Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Папеса Йоана[1]

 

Въпреки енергичните протести на някои фанатици съществуването на папеса Йоана е установено и доказано неопровержимо. Тя сменила Лъв IV и заемала светия престол под името Йоан VIII близо две години.

За да не открие пола си, тя била принудена да пази своите любовни похождения в най-строга тайна и благодарение на това си спечелила сред населението безупречно реноме; славата за нейното целомъдрие така се затвърдила в Рим, че тя единодушно била избрана за папа.

Впрочем, тя заема достойно място сред жестоките и порочни папи, защото добродетелността й била само маска, която тя лицемерно носела от най-крехка възраст, за да утоли необузданото си честолюбие.

Смъртта на Йоана била трагична: на Възнесение[2], когато по обичая се устройва религиозно шествие, папесата с парадните одежди на първосвещеник и с порфира яздела на кон, заобиколена според установения ритуал от свита от епископи, сановници и велможи, начело на многохилядната процесия, която тържествено се отправила към базиликата „Св. Петър“.

Из пътя тя получила такъв силен пристъп на родилни болки, че паднала от коня. Гърчела се на земята и издавала нечовешки вопли. Най-сетне успяла да разкъса покриващите я свещени одежди и в страшни конвулсии се освободила от бременност.

Побеснелите свещеници не само не дали на никого да й окаже помощ, но я заобиколили отвсякъде, сякаш за да я скрият от любопитните погледи на тълпата. Проклинали я, обсипвали я с мръсни псувни, докато издъхнала.

По време на предсмъртната й агония тия изверги удушили нейното дете.

Главният аргумент на християнските писатели, които упорито отричат съществуването на папеса Йоана, се гради на това, че бог никога не би допуснал такъв неописуем позор, ето защо едно развратно момиче не е могло да заема престола на свети Петър, учреден лично от Исус Христос.

Не ще и дума, доводът е солиден!

На нас ни остава само да повторим въпроса, зададен на времето от историка Морис Лашатр: „Как е могъл да търпи създателят всички престъпления, богохулства и гнусотии на римските епископи? Как е могъл да допусне творецът папи еретици, вероотстъпници, блудници и убийци да окалят светиш престол?“

Бароний[3], един от най-големите ревнители на папството, е принуден да признае, че папите Бонифаций VI[4] и Стефан VII[5] са долни изверги, опозорили с деянията си дома господен; той ги обвинява, че са надминали и най-жестоките гонители на църквата.

Епископ Женебрар[6] твърди, че „в продължение на два века светият престол е бил заеман от чудовищно развратни папи и би трябвало да ги нарекат апостатически[7], а не апостолически; църковните работи са били в ръцете на жени, през всичките тия години престолът на първосвещеника се е намирал в спалнята на куртизанката“. И наистина, Теодора и Мареция, две нагли блудници, фактически се разпореждали, както си искат, с целия Рим: те качвали на трона на свети Петър своите любовници или синовете си и летописта съобщава за тези жени такива възмутителни подробности, че вашият покорен слуга не рискува да ги цитира.

Всичко това е история, господа клерикали! Вашата история!

Бележки

[1] Папеса Йоана — в официалния списък на папите не се включва; съществуването й не е окончателно доказано.

[2] Възнесение — един от главните църковни празници — в чест на възнесението на Христос на небето. Празнува се на 40-я ден след Великден.

[3] Бароний, Цезар — италиански богослов (1538–1607 г.), кардинал, библиотекар на Ватикана, автор на „Църковни анали“ — 12-томен труд по история на църквата (обхващащ периода до XII в.).

[4] Бонифаций VI — папа (896 г.).

[5] Стефан VII — папа (896–897 г.).

[6] Женебрар, Жилбер — бенедиктинец, архиепископ на Екс (в Прованс), богослов (1537–1597 г.), автор на редица трудове, в които ратувал за независимост на църквата от кралската власт.

[7] Апостат (гр.) — отстъпник, изменник.