Лео Таксил
Свещеният вертеп (21)

Папеса Йоана^[1]

Въпреки енергичните протести на някои фанатици съществуването на папеса Йоана е установено и доказано неопровержимо. Тя сменила Лъв IV и заемала светия престол под името Йоан VIII близо две години.

За да не открие пола си, тя била принудена да пази своите любовни похождения в най-строга тайна и благодарение на това си спечелила сред населението безупречно реноме; славата за нейното целомъдрие така се затвърдила в Рим, че тя единодушно била избрана за папа.

Впрочем, тя заема достойно място сред жестоките и порочни папи, защото добродетелността й била само маска, която тя лицемерно носела от най-крехка възраст, за да утоли необузданото си честолюбие.

Смъртта на Йоана била трагична: на Възнесение^[2], когато по обичая се устройва религиозно шествие, папесата с парадните одежди на първосвещеник и с порфира яздела на кон, заобиколена според установения ритуал от свита от епископи, сановници и велможи, начело на многохилядната процесия, която тържествено се отправила към базиликата „Св. Петър“.

Из пътя тя получила такъв силен пристъп на родилни болки, че паднала от коня. Гърчела се на земята и издавала нечовешки вопли. Най-сетне успяла да разкъса покриващите я свещени одежди и в страшни конвулсии се освободила от бременност.

Побеснелите свещеници не само не дали на никого да й окаже помощ, но я заобиколили отвсякъде, сякаш за да я скрият от любопитните погледи на тълпата. Проклинали я, обсипвали я с мръсни псувни, докато издъхнала.

По време на предсмъртната й агония тия изверги удушили нейното дете.

Главният аргумент на християнските писатели, които упорито отричат съществуването на папеса Йоана, се гради на това, че бог никога не би допуснал такъв неописуем позор, ето защо едно развратно момиче не е могло да заема престола на свети Петър, учреден лично от Исус Христос.

Не ще и дума, доводът е солиден!

На нас ни остава само да повторим въпроса, зададен на времето от историка Морис Лашатр: „Как е могъл да търпи създателят всички престъпления, богохулства и гнусотии на римските епископи? Как е могъл да допусне творецът папи еретици, вероотстъпници, блудници и убийци да окалят светиш престол?“

Бароний^[3], един от най-големите ревнители на папството, е принуден да признае, че папите Бонифаций VI^[4] и Стефан VII^[5] са долни изверги, опозорили с деянията си дома господен; той ги обвинява, че са надминали и най-жестоките гонители на църквата.

Епископ Женебрар^[6] твърди, че „в продължение на два века светият престол е бил заеман от чудовищно развратни папи и би трябвало да ги нарекат апостатически^[7], а не апостолически; църковните работи са били в ръцете на жени, през всичките тия години престолът на първосвещеника се е намирал в спалнята на куртизанката“. И наистина, Теодора и Мареция, две нагли блудници, фактически се разпореждали, както си искат, с целия Рим: те качвали на трона на свети Петър своите любовници или синовете си и летописта съобщава за тези жени такива възмутителни подробности, че вашият покорен слуга не рискува да ги цитира.

Всичко това е история, господа клерикали! Вашата история!