Лео Таксил
Свещеният вертеп (130)

Масово избиване на еретици

Григорий XI бил същият тиранин и изнудвач като предшествениците си. Еретиците отивали на кладата, а имотите им се конфискували в полза на папата.

Първата секта, подложена на гонения, била сектата на тюрлепените^[1]. Старата поговорка: „Искаш ли да убиеш кучето — кажи, че е бясно“, изглежда, е била измислена във връзка с религиозните гонения. Както и да е, за духовниците в никакъв случай не може да се каже, че им е липсвало въображение, когато е ставало дума за увеличаване на техните богатства.

Из цяла Франция пламнали клади. Броят на жертвите на папската алчност и кралския фанатизъм бил толкова голям, че в много градове трябвало да се построят нови затвори. Сектата на тюрлепените била изтребена до крак, а сандъците на папската хазна пращели от злато.

Григорий XI съвсем не бързал да напусне Авиньон, където престоят му се превърнал в непрекъснат празник. Обзаведените с царски разкош дворци на папата и кардиналите били пълни с куртизанки, музиканти, танцьорки и шутове. Един епископ, на когото папата наредил да се завърне в Рим, си позволил да заяви: „Като искаш да накараш пастира да живее сред паството си, защо сам не се завърнеш в Рим? Сигурно защото новият ти дворец блести от злато и пурпур и населението на града, в който се намираш, ръкопляска на разюзданата ти свита. Сигурно защото тук безнаказано можеш да вършиш прелюбодейства, насилия и други престъпления. Знай, че и ние като тебе искаме да принасяме жертви на боговете, които си издигнал тук.“

Светият отец търпеливо изслушал тирадата и с усмивка отвърнал: „Нашият скъп епископ е прекарал нощта в някоя таверна и винените па̀ри, изглежда, са повлияли на неговия разсъдък.“

Разкошният живот на авиньонския двор струвал на папата много скъпо. Тъй като постоянно се нуждаел от пари, той предложил на легатите си в западноевропейските държави да издействат нови вноски в папската хазна. Но този път легатите се сблъскали с упоритата съпротива на управниците и претърпели пълно поражение.

Григорий XI изпил още една горчива чаша: английският учен богослов Уиклиф^[2], който проповядвал независимост на британското духовенство от римската курия, отдавна тровел живота на папата. Григорий изпратил до лондонския архиепископ послание, в което нареждал да се арестува еретикът Джон Уиклиф и да се подложи на мъчения. Но Уиклиф бил подкрепен от Оксфордския университет и лично от краля и продължил да разобличава в своите речи и съчинения жестокостта на инквизиторите, престъпленията и скандалните истории на папския двор. Това било чувствителен удар за Григорий XI и може да е ускорило неговата смърт.