Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Убийство по пълномощие

До момента, в който се възкачил на светия престол, Инокентий VIII имал шестнадесет незаконородени деца.

По примера на своите предшественици веднага щом се настанил във Ватикана, той се погрижил да осигури своето потомство с бенефиции, епископства и княжества. Той се опитал дори да заграби част от Неаполитанското кралство за сина си Франциск, но крал Фердинанд му попречил отначало с дипломатически мерки, а после и с помощта на оръжието. Светият отец от своя страна високомерно заявил на пратениците, че техният владетел трябва да се подчинява на небесния властелин, чийто представител на земята е негово светейшество.

Войната искала от папата значителни средства. Той пуснал в действие всички похвати, с които си служели неговите предшественици. Папата имал дори наглостта да хвърли прах в очите на хората, като обявил прословутия поход срещу турците, който толкова пъти вече бил използван като прикритие за алчността на папите.

Инокентий искал да съсредоточи всичките си сили в борбата срещу неаполитанския крал, който бил опасен противник, и решил отначало да види сметката на някой си сеньор Буколини. Той се бил загнездил в град Озимо, близо до важния пункт Анкона[1], и нападал папските владения. Носели се слухове, че Буколини бил свързан със султан Баязид[2], на когото обещал да покори Италия, ако той стовари десет хиляди турци на крайбрежието на Романя[3].

Инокентий се опитал да срази Буколини. Той изпратил към Озимо дванадесет хиляди конници и осем хиляди пехотинци. Но гарнизонът на града храбро отблъснал всички удари на папската армия.

Тогава светият отец написал на кардинал Джулиани, който командувал неговата кавалерия, че ако не може да победи врага, трябва да го купи.

Буколини имал неблагоразумието да се съгласи с това предложение, отстъпил Озимо за седем хиляди златни екю и разпуснал войниците си. Два дена след пристигането на Буколини в Милано той бил намерен удушен в спалнята си: през нощта някаква проститутка удушила сеньора, за да компенсира на негово светейшество разхода от седем хиляди екю.

Бележки

[1] Градове в Средна Италия (в Романя).

[2] Баязид II — турски султан (1481–1512 г.).

[3] Романя — област в Източна Италия. От XV в. влизала в състава на Папската област.