Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Разпродажба на търг
Адриан III[1], който сменил Мартин II, бил син на свещеник. През периода на неговия понтификат римското духовенство продължавало да се отдава на най-противоестествени наслаждения. Свещениците вече не се задоволявали с куртизанки, те поддържали публични домове, където любителите на извратеното намирали както жени, така и мъже, винаги на техните услуги.
През оная епоха държавните и църковните длъжности се добивали с помощта на убийствата или златото. Изневярата и кръвосмешението били нещо обикновено, когато се касаело за постигането на целта. Известно е, че в папския дворец в Рим се продавали на публичен търг епископски титли.
Но за каква титла би могъл да мечтае посредникът между бога и хората? Нима престолът на небесния не му дава неограничена власт? Нима той не го е направил властелин на властелините, най-могъщото лице на света?
Папа Адриан III се стремял, както и предшествениците му, да унищожи всяко влияние на държавата върху църковните работи и да се разпорежда самоволно с обширни княжества. Нищо чудно, с увеличаването на неговата мощ растяло и богатството му!
Адриан III се осмелил дори да издаде указ, който разрешавал на свещениците да определят по свое усмотрение най-достойния принц за крал на Италия.
Лесно е да се досетим по какви признаци е избирало духовенството най-достойния!…
Народът живеел скотски, тънел в невежество и нямал сили да отхвърли папското иго; и почти цял век Италия била плячка на малоумни и жестоки тирани.
Адриан III заел престола на небесния отец през май 884 година и умрял след една година с репутация на високомерен, алчен и развратен.
И църквата го направила светец.