Лео Таксил
Свещеният вертеп (111)

Александър III

След смъртта на Адриан IV за папа бил избран кардинал Роландо Бандинели — същият кардинал, който като папски легат на един от сеймовете насмалко не бил убит от някакъв германски благородник за надменните думи, които в гнева си казал на Фридрих: „Кой друг е дал власт на императора, ако не папата?“

На новия папа, който приел името Александър III, привържениците на императора веднага противопоставили Виктор IV^[1]. За да прекрати раздорите, Фридрих свикал събор в Павия, Но Александър III, който му оспорвал правото да свиква събори, не се явил в Павия. „На никого не е дадено правото да ме съди — заявил той, — единствен аз притежавам това право.“ Въпреки че съборът се обявил за Виктор IV, целият християнски свят, с изключение на Германия, признал за папа Александър III. Дори гръцкият император предложил да подчини на папската власт гръцката църква^[2] при условие, че Александър му даде короната на Фридрих.

Принуден да напусне Рим поради интригите на Фридрих, Александър се оттеглил във Франция. Но макар и избягал, той си останал папа. Фридрих, напразно му противопоставял след смъртта на Виктор IV Пасхалий III^[3]. Папа Александър се завърнал в Рим и обявил императора за детрониран, а поданиците му — за свободни от клетвата за вярност. Щом научили за присъдата, италианците, които били недоволни от скубачеството на императорските чиновници, застанали на страната на светия престол.

Но неукротимият Фридрих отново тръгнал към Рим, за да настани на престола свой папа — Каликст III^[4] (и тримата папи, които Фридрих се опитвал да противопостави на Александър през периода на дългата борба, се смятат от църквата за антипапи). След осемдневна обсада той влязъл в Рим. На Александър не му оставало нищо друго, освен да избяга от резиденцията си, предрешен като поклонник. Внезапно в германската армия избухнала страшна епидемия и Фридрих бил принуден да се върне на север. В това време се надигнала Северна Италия. Изглежда омразата към германския тиранин била събудила в страната общонационално съзнание. Възмутени от деспотизма на императора и от алчността и насилията на неговите чиновници, градовете забравили старите си разпри; много от тях се обединили в един съюз и по такъв начин възникнала прочутата Ломбардска лига^[5], която изиграла важна роля в разгромяването на Фридрих. Петият неуспешен поход срещу Италия завършил с кръвопролитна битка; ломбардците се защищавали мъжествено, а германските князе отказали да помогнат на императора. Фридрих бил принуден да отстъпи^[6], да забрави за императорското си достойнство и да падне на колене пред папата.

Всички земи, отнети от апостолския престол, му били върнати; двамата велики тирани се задължили да си помагат взаимно. Папата обещал да се отнася към императора като към любим син, а императорът към папата — като към възлюбен баща.

Въпреки сключения мир след смъртта на антипапа Каликст II противниците на Александър се опитали да изберат четвърти конкурент на папата. Те се спрели на Ландоситино, който бил провъзгласен за папа под името Инокентий III^[7].

Победителят на Барбароса изобретил едно много остроумно в чисто клерикално средство за премахване на своя съперник.

Някой си римски магнат обещал на Инокентий, че ще го покровителства, и му отстъпил за резиденция своя замък край Рим. Когато се научил за това, Александър убедил споменатия магнат да му продаде замъка си, като предложил на собственика огромна сума, надхвърляща реалната стойност на имота, при условие че замъкът ще му бъде предаден заедно с цялото си съдържание. Могъщият княз „рицарски“ приел тази нечестна сделка, въпреки че прекрасно разбирал каква съдба очаква човека, на когото бил оказал гостоприемство. И наистина заловеният в замъка Ландоситино бил хвърлен в каменен карцер. По заповед на светия отец пленникът бил подложен на ужасни мъчения. В края на краищата палачът удушил нещастния антипапа.

Този епизод хвърля светлина върху една от най-характерните черти на Александър III — върху неговата кръвожадна жестокост. Най-много се прославил Александър с гоненията, на които подхвърлил албигойците^[8]. Тези събития и до днес се помнят в Лангедок^[9]. Две години преди смъртта си, в 1179 година, Александър III изпратил Хенрих, един абат от Клервос, със задачата да очисти от ерес Лавор^[10] и други градове. Достойният легат на гнусния папа изпълнил заповедите на господаря си със свята прилежност. Реки от кръв потекли из цяла Южна Франция. Когато разказваме за следващите папи, ние пак ще се върнем към тази мрачна трагедия, но първото й действие се разиграло по времето на Александър III.