Лео Таксил
Свещеният вертеп (87)

Колко струва най-добрият папа?

Колко струва най-добрият папа? Без да се замисляме, можем да отговорим: нищо, пукната пара не струва.

Виктор II се прославил в историята на католическата църква като най-добрия между всички папи. Църковните летописци възпяват неговата мъдрост, добродетелност и справедливост.

Колко е бил справедлив, се вижда от следния епизод.

Духовенството и едрите феодали разоравали френските провинции (архиепископ Жофроа от Нарбон, за когото ви разказахме, имал доста подражатели): набезите и войните не преставали. Да се подадяла жалба пред римския двор, било безсмислено — печелел онзи, чиито покровители се оказвали по-силни.

През понтификата на Виктор II най-ожесточените битки се водели около Монтекасинското абатство, което било прочуто с обширните си земи, със своето движимо и недвижимо имущество.

След смъртта на абат Ришар монасите избрали за игумен на манастира благородния отшелник Петър, който бил посветил целия си живот на изучаването на свещеното писание.

Трудовете му не били кой знае колко полезни за човечеството — със същия успех той би могъл да си играе на ашици; но във всеки случай, докато този непорочен човек си вадел очите над евангелието, той никому не причинявал зло; освен това много по-благородно е да се занимаваш с каквито и да е глупости, отколкото да бъдеш съдържател на публичен дом, да се отдаваш на содомия или пък да вършиш обири.

Абат Петър бил безспорно честен човек; неговата кандидатура не се харесала на духовенството, най-вече защото избирането му не носело никакви изгоди. Ако новите избиратели се били показали щедри и били внесли съответната сума в хазната на свети Петър, работата може би щяла да се оправи и да се намери начин за помиряване със светия отец! Монасите обаче пренебрегнали тази важна формалност и нещастният Петър платил с живота си за проявеното от тях скъперничество (или пък разсеяност).

Разгневеният Виктор II изпратил в Монте Касино кардинал Хумберт с нареждане да анулира избора на новия абат. За да накара непокорните монаси да зачитат волята на папата, кардиналът влязъл в Монтекасинския манастир с цял отряд войници, арестувал достолепния Петър и го изпратил в Рим.

Светият отец хвърлил почтения монах в подземието на Латеранския дворец, където той умрял от глад.

И този именно Виктор II летописците смятат за един от най-добрите папи!

След споменатия подвиг Виктор II заминал за Германия, при своя роднина Хенрих III, който се намирал на смъртно легло. Преди да умре кралят, германските епископи и сановници положили клетва за вярност пред петгодишния син на Хенрих^[1], а кралица Агнеса била провъзгласена за регентка.

Скоро Виктор се завърнал в Италия. Когато пристигнал в Тоскана, той се почувствал зле и скоропостижно починал на 28 юли 1052 година.

Загадъчният характер на внезапната му кончина дава възможност да се предположи, макар летописът да премълчава това, че Виктор II е станал жертва на покушение, подобно на онова, от което по чудо се спасил в началото на своя понтификат. Добрият дядо господ тоя път трябва да е бил зает на друго място, а може би просто не е имал желание да се занимава с чудеса.

* * *

Стефан X^[2], който сменил Виктор II, се опитал също като предшественика си да завладее съкровищата на Монтекасинското абатство. За целта той изпратил Дидие, игумена на манастира, в Константинопол с мисия, която предварително била обречена на провал. Той се надявал, че в отсъствие на абата по-лесно ще се справи с монасите. Но след като монасите изпълнили най-строгата му заповед и докарали в Рим своето приказно богатство, Стефан X внезапно се отказал от своето решение и заповядал на монасите да се пръждосват заедно с имането си. Летописецът обяснява неочакваната постъпка на Стефан X с „внушение от бога“. Но веднага след това добавя, че речта на фанатичния монах, който връчил манастирските съкровища на светия отец, била пълна със заплахи.

Скоро след това Стефан X заминал за Тоскана, за да обсъди с брат си по-нататъшната борба срещу императора, който открито се опитвал да оспорва влиянието на папата върху християнския свят. След пристигането си във Флоренция на 29 март 1058 година Стефан X починал скоропостижно.