Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Въздух! Въздух!

Навлизаме в период, още по-отблъскващ от оня, който описахме в предишните глави. Започва епохата, която се ползва с лошо име в историята — наричат я „римско царство на блудниците от двата пола“. Най-долнопробни блудници са управлявали християнската църква, а папите и епископите са пълзели в краката им.

Платина, Женебрар и Бароний наричат в произведенията си първосвещениците от X век бащи на симонията, магията, тиранията, кражбата и убийството.

По-нататък ще се убедим, че това не е никакво преувеличение.

Парадът се открива от Роман I[1], сто и осемнадесетия папа.

Още на другия ден след избирането си той отменил указите на Стефан VII против Формоз. Трябва да отбележим, че повечето наместници на Христос, обявявайки себе си за непогрешими, с някакво поразително настървение разобличавали деянията на своите предшественици. Тези необуздани честолюбци не разбирали, че като разкриват пред народа истинския лик на прословутата непогрешимост, сами си произнасят обвинителна присъда.

По думите на Платина, обзети от завист и страх, свещениците хвърлиха народа в мрака на невежеството и суеверието.

Ние няма да се спираме специално на такива папи като Роман I, Теодор II[2], Йоан IX[3] и т.н., защото дейността им е убийствено еднообразна.

Роман I е заемал светия престол само четири месеца. И все пак, независимо от толкова късия срок, той смело може да бъде присъединен към папите от първа категория в тази колекция на развратници.

Теодор II, приемникът на Роман I, умрял двадесет дена след избирането си. Престолът бил наследен от Йоан IX — „най-хрисимия от цялата плеяда папи“, както пише Бароний. Известно е, че той бил голям сребролюбец: провинилите се епископи получавали индулгенция лично от него, ако не се скъпели и внасяли лептата си в касата на свети Петър. Нека вземем за пример историята с тримата прелати — Петър, Паскал и Силвестър, участвали като обвинители в събора, на който бил осъден трупът на Формоз.

Йоан IX поискал да възстанови честта на този първосвещеник и свикал нов събор. Присъдата срещу Формоз била анулирана, а обвинителите му — отлъчени от църквата. Те смирено помолили да им се даде възможност да преразгледат собствените си минали обвинения. Йоан се съгласил и още на другия ден обявил, че опрощава виновните. За едно денонощие Петър, Паскал и Силвестър успели да си купят от папата прошка за греховете. Това не им струвало евтино, но те отлично разбирали, че ако останат в лоното на църквата, с помощта на вярващите бързо ще компенсират загубите си.

Бележки

[1] Роман I — папа (897 г., август — ноември).

[2] Теодор II — папа (897 г., декември).

[3] Йоан IX — папа (898–900 г.).