Лео Таксил
Свещеният вертеп (249)

Бонапарт и Пий VII

След като извършил преврата на 18 брюмер^[1], Бонапарт побързал да възстанови папската власт, тъй като бил заинтересован да получи подкрепата на църквата. Двадесет дена след преврата във Венеция се събрали тридесет и пет кардинали. В резултат на дебатите, които траяли три месеца и половина и имали твърде бурен характер, през март 1800 година папа станал Пий VII^[2].

Почти веднага след избора между светия отец и първия консул избухнал конфликт във връзка с това, че, съобщавайки за избирането си на графа на Прованс, Пий VII го наградил с титлата крал на Франция. Тогава Бонапарт прехвърлил Алпите начело на армията си. Изплашеният до смърт Пий VII му изпратил смирено писмо, където формулирал редица условия на договора, който бил подписан окончателно на 15 юли 1801 година.

Този конкордат^[3] предизвикал нова вълна на католическата реакция.

Ние нямаме намерение да описваме подробно всички конфликти между Пий VII и Бонапарт. Ще кажем само това, че в отговор на декрета на императора за присъединяването на папските земи към Франция разгневеният първосвещеник се опитал да стовари върху своя противник традиционните апостолски гръмотевици. Той избълвал една була, която отлъчвала Наполеон от църквата. Обаче тия заплахи вече не правели впечатление на никого. Но работата не се ограничила с това: Пий VII бил измъкнат насила от римския му дворец и интерниран в Савоя.

След поражението на французите в Русия Наполеон предложил на папата нов конкордат, който бил подписан тържествено на 13 януари 1813 година. По този повод били организирани грандиозни празненства и макар че анатемата още не била вдигната, Пий VII се разцелувал с Наполеон, за да покаже пред народа и сановниците нежното си приятелство с императора. Но щом приключило парадното представяне, разприте се възобновили.

Първосвещеникът не можел да си прости, че е направил отстъпки на Бонапарт, и обявил конкордата за недействителна.

Ето откъс от писмото, което той изпратил на Наполеон два месеца след подписването на договора:

Духът на мрака, сатаната, ми прошепна на ухото параграфите на този конкордат… Най-горчиво разкаяние и най-ужасни угризения на съвестта измъчват душата ми, която оттогава не знае нито покой, нито отдих. Отказвам се от обещанията си, както се е отказал Пасхалий II от своите обещания, дадени пред германския император Хенрих V, и заявявам, че не ще приема никакви условия, докато не бъдат утвърдени всички мои духовни и светски права…

Но Бонапарт не търпял възражения и утвърдил конкордата. Той би взел и по-енергични мерки срещу светия отец, ако си нямал по-сериозни грижи: императорът трябвало да се отбранява срещу неколцина монарси, които отново се обединили против него.

В края на краищата колосът паднал: пруските карети върнали Бурбоните във Франция и Людовик XVIII^[4] станал законен крал. Тогава Пий VIÍ си отмъстил за всички обиди, нанесени му от сваления император. Той отмъщавал като истински папа — по най-зверски, най-предателски и най-страхлив начин.

Римляните, заподозрени в това, че не одобряват папския абсолютизъм, били изпратени в каторга, на галерите или осъдени на смърт. Свещениците раздавали на религиозните фанатици осветени кинжали и ги подстрекавали да колят с тях еретиците, подразбирайки под тази дума републиканците, либералите и дори евреите. Извергите стигали в зверската си ярост дотам, че молели папата за разрешение „да опитат печено еврейско месо“. И те, естествено, нямало да се спрат пред нищо, ако не била намесата на чуждите посланици.

Евреите наистина не били изядени, но за сметка на това светият отец конфискувал цялото им имущество: пари, ценности и недвижими имоти, а освен това ги притиснал с данъци.

След това Пий VII възстановил Исусовия орден^[5]. Точно по това време Людовик позорно бягал от Бонапарт, който напуснал Елба и дебаркирал във Франция. Наполеон извършвал триумфалния си поход към Париж, където му оставало само да заеме освободения от страхливия Бурбон трон.

Щом се научил за това, изплашеният до смърт Пий VII побързал да напусне Рим и се укрил в Генуа. Той се завърнал в столицата едва тогава, когато англичаните окончателно разгромили императора. След като се прибрал в Рим, папата не пропуснал да поздрави горещо Людовик XVIII и го помолил да разреши на йезуитите да се завърнат във Франция. Разрешението било получено и синовете на Лойола отново открили там многобройни колежи.

Първосвещеникът си издействал освен това да му бъдат върнати френските провинции, които Наполеон му бил отнел, както и много произведения на изкуството, отнесени от Римския музей. Той накарал Людовик да подпише нов конкордат, като взел за образец споразумението между Лъв X и Франциск I.

Зарадван от послушанието на първия син на църквата, Пий VII решил да възроди в Европа зловещата реакция. Той проклел либералите от всички страни и подложил на преследвания независимите писатели.

В 1823 година папата неочаквано се препънал в стаята си и си строшил бедрото. Ако това нещастие се беше случило на някой либерал, католиците не биха пропуснали случая да обяснят произшествието като божие наказание.

Пий VII се отказал от чудодейните средства, които духовниците толкова усърдно препоръчват на простодушното си паство, и поканил най-изкусните лекари. Но в този случай науката била също толкова безсилна, както и чудотворните реликви, и наместникът на Исус Христос починал през осемдесет и първата година от живота си. Възрастта му била почтена, което не можем да кажем за самия папа.