Лео Таксил
Свещеният вертеп (118)

Григорий IX^[1]

Хонорий III умрял на 20 март 1227 година в момента, когато енергично се готвел за новия кръстоносен поход. Неговият приемник, осемдесетгодишният Григорий IX, продължил делото му, без да забравя обаче и за еретиците в Европа. Бланка Кастилска, която била регентка на малолетния син на Людовик IX, ревностно помагала на папата. Много клади били разпалени от свещения пламък, бушуващ в сърцето на тази жестока владетелка. Мнозина историци обвиняват властолюбивата Бланка дори в това, че ускорила смъртта на Людовик VIII. Тази царствена особа заявила, че ще се успокои едва когато научи за гибелта на всички нечестивци, дръзнали да оспорват учението на светата църква. Но въпреки всички гонения, броят на еретиците растял непрекъснато: колкото повече ги избивали, толкова повече никнели техните последователи.

Папата използвал влиянието си върху Бланка и лесно я убедил да изпрати срещу еретиците многобройна войска под командуването на един от най-жестоките фанатици на онова време, който също като Симон де Монфор организирал кървава баня на албигойците. Той незабавно предавал пленниците си на палачите, които след страшни изтезания умъртвявали всички без изключение. Нямало пощада за никого: нито за тези, които в надежда за спасение сами се предавали в ръцете на победителите и молели за милост, нито за онези, които се отричали от своята ерес и давали клетва за вярност на църквата.

Но ако кръстоносният поход срещу албигойците донасял успех на светия отец, в похода срещу турците нещата стояли иначе.

Император Фридрих II, който започнал дейността си като „попски крал“ (така го наричали неговите съвременници), още при коронясването си дал клетва да предприеме кръстоносец поход. Но след смъртта на Инокентий III той открито започнал да се подиграва с бившия си учител — папа Хонорий, и под различни предлози отлагал датата на тръгването. В края на краищата Фридрих се подчинил на исканията на папа Григорий, тръгнал с корабите си, но след три дена се върнал и се извинил пред папата с това, че бурното море го било измъчило и му попречило да продължи пътя си. Благочестието отстъпило пред морската болест.

Когато научил за връщането на Фридрих, побеснелият Григорий не приел извиненията му и го отлъчил от църквата. Фридрих му отговорил с грамота, в която се оправдавал и нападал римската църква. Освен това той отменил указите, даващи на църквата широки привилегии.

В грамотата си, която по негово нареждане била прочетена в Капитолий, той изказал няколко истини за светия престол. Например:

Народи на Италия! Римската църква не само пилее средствата, които изнудва, като използва суеверието на християните, но и се осмелява да сваля суверените и да ги третира като свои подвластни. Тук ние няма да говорим за данъците, симонията и търговията с църковни длъжности, за всичко, с което тя осквернява целия Запад, защото всеки знае, че папите приличат на ненаситни пиявици. Свещениците твърдят, че църквата ни била майка. Напротив, тя се отнася с нас като жестока мащеха, която лицемерно ни нарича свои деца; тя разпраща във всички краища легати да подстрекават към погроми и да крадат богатствата на управниците и народите. В ръцете на църквата моралът на Христос представлява оръжие за натрупване на богатства, оръжие, позволяващо на църковните служители да действат така, както действат полските разбойници. С помощта на индулгенциите църквата безсрамно търгува с правото да се извършват престъпления, тя, без да се черви, раздава най-добрите места в рая на онези, които й носят най-много пари.

Наистина присъдата е сурова, но справедлива!

Когато светият отец научил за това възвание, особено неприятно поради факта, че то било обнародвано, яростта му нямала граници. Той се обърнал към епископите с енциклика и им заповядал да наложат интердикт на всички градове и селища, през които минавал императорът. Но Фридрих не се стреснал от папските заплахи, тръгнал към Рим и влязъл в града с помощта на враждебно настроените спрямо папата сеньори. Насъскана от Фридрих, партията на гибелините^[2] вдигнала бунт против Григорий. В момента, когато папата служел литургия в катедралата „Св. Петър“, един въоръжен отряд нахлул в храма и се втурнал към олтара. Папата едва смогнал да се спаси с бягство. Той напуснал Рим и се настанил в Перуджа в очакване на по-добри дни.

След известно време Фридрих II, който бил женен за наследницата на Ерусалимското кралство, научил за смъртта на дамаския султан и тръгнал да завоюва Палестина: този път той не се страхувал от морската болест и благополучно слязъл на сирийския бряг.

Коварният Григорий веднага се възползвал от отсъствието на императора. Той изпратил армии срещу херцога, на когото Фридрих бил възложил да управлява Сицилия, Апулия и Калабрия. Григорий заложил на най-долните инстинкти на своите войници и им предоставил привилегиите, които се давали на участниците във война с неверниците. След като получили в аванс пълно опрощение на греховете си, тези бандити започнали безмилостно да избиват населението на завладените провинции. Те се предвождали от Жан де Бриен, тъста на Фридрих. Ето какво пише един от привържениците на Фридрих за това, как воювала папската армия:

След заминаването на ваше величество светият отец събра многобройна армия с помощта на Жан де Бриен. Неговите легати проникнаха в земите ни, като заявяваха, че ще ви сразят с меч, щом не са могли да ви сразят с анатема. Техните войски изгаряха селища, грабеха земевладелците, изнасилваха жените, опустошаваха нивите. Без да се спират пред нищо, без да зачитат нито храмове, нито гробища, те разграбиха свещените утвари и гробовете. Никога никой първосвещеник не си е позволявал толкова гнъсни дела. Днес те поставиха стража във всички пристанища, за да заловят вашата особа, ако се появите с малка свита. Известно ни е освен това, че негово светейшество кове интриги срещу вас дори на светата земя, където се намирате в момента. Той се е споразумял с храмовниците да ви поразят с кинжала на наемен убиец. Нека ви пази бог от неверниците, а още повече от папата и неговите привърженици.

Предупреждението се оказало твърде навременно. По нареждане на Григорий храмовниците известили египетския султан Малек ел Камал, че Фридрих се кани да отиде на поклонение на брега на Йордан пеш и почти без свита. Те дори точно посочили деня, за да може султанът лесно да плени императора или да го убие. Фридрих още не бил получил предупреждението и вероятно щял да стане жертва на заговора, ако султанът пожелаел да се възползва от съобщението на храмовниците. Но египетският султан имал по-различни разбирания от наместника на Христос и препратил посланието на храмовниците до императора. Фридрих незабавно сключил споразумение със султана и заминал за Италия.

Неговото пристигане веднага променило положението. Папските войски претърпели поражение и се разбягали, тъй като били лишени от възможността да грабят.

Тогава папата, който не искал да прекратява борбата, заповядал да се продаде цялата реколта на зелено и да се разпродават на търг църковните утвари и предметите на култа. С получените пари той могъл да събере нова армия, но и тя била разбита. Анатемите останали единственото му оръжие.

Но императорът не се страхувал от подобни снаряди и продължавал триумфалния си път към Рим. Той вече се намирал пред стените му, когато се случило неочаквано събитие. В резултат на буря Тибър излязъл от бреговете си и водите му залели града. След като реката се прибрала в коритото си, в града се вдигнал смрад от нечистотиите. Избухнала епидемия. Римското духовенство моментално се възползвало от това и започнало да проповядва, че бог е наказал римляните, задето се отвърнали от светия отец. Проповедите на свещенослужителите направили необходимото впечатление и римляните изпратили при Григорий делегация с молба да се върне в Рим и да укроти гнева божи.

Фридрих не се осмелил да тръгне срещу враждебно настроеното суеверно население и предложил на папата мир.

Григорий се колебаел известно време, но решил да започне преговори с императора. Двамата нови съюзници влезли заедно в Рим и след като изпразнили доста бутилки в чест на своето помиряване, се заклели във вечна дружба. Вечността обаче излязла твърде краткотрайна.

Григорий IX наистина се разцелувал с Фридрих, но обмислял нов план за борба с вироглавия император. След като възобновил интригите си, той успял да настрои срещу Фридрих сина му Хенрих. Светият отец взел всички предпазни мерки, за да не научи Фридрих за неговото вероломство, и се скрил под маската на дълбока скръб по повод на недостойното поведение на Хенрих.

Фридрих не бил от хората, които лесно се лъжат. Той разбрал добре двуличната игра на папата и не закъснял да си отмъсти. Когато след известно време в Рим избухнали бунтове срещу светия престол и Григорий потърсил неговата подкрепа, Фридрих отговорил: „Аз не само нямам намерение да ви се притека на помощ, но не мога дори да скрия каква радост ми достави вашето послание.“

Когато получил отговора на Фридрих, Григорий се заклел да си отмъсти на монарха, който успял да му смъкне маската. Той изпратил на въстаналия син на Фридрих голяма парична сума и войници.

Понеже борбата с превъзхождащите го сили била рискована, Фридрих предложил на Григорий мир. Неговите условия били толкова изгодни, че старият негодник без никакви угризения изоставил на произвола на съдбата честолюбивия принц, когото лично той подтикнал да се разбунтува, приел предложението на императора и изтеглил войските си.

Хенрих бил принуден да се предаде. Той живял още няколко години в сурово изгнание и умрял в Апулия в 1242 година.

Настъпил кратък период на относително спокойствие. Поучен от горчивия си опит, Фридрих бил нащрек и следял тайните машинации на папата. Скоро той узнал, че Григорий е предприел редица задкулисни маневри с цел да детронира императора или да го ликвидира.

Фридрих навреме отбил надвисналата опасност. Той събрал значителна армия и я изпратил в Сардиния. Светият отец отдавна предявявал претенции за този остров и Фридрих знаел, че ако завладее Сардиния, ще нанесе на папата доста чувствителен удар.

Разяреният Григорий стоварил върху императора нова, подробно мотивираща анатема, чиято заключителна част представлява безспорен интерес:

Ние отлъчваме Фридрих, защото той ни нарича антихрист, Валаам^[3] и княз на мрака, защото попречи на нашия легат да преследва албигойците, защото завладя земи на църквата, и по-специално Сардиния, защото отказа да се върне в светата земя. Ние освобождаваме всички негови поданици от клетвата и им забраняваме под страх от смърт да му се подчинят до деня, когато той дойде да ни моли за милост.

Григорий се залъгвал с надеждата, че анатемата ще сплаши Фридрих, че ще го накара да се кае и да моли за прошка. Надеждата излязла илюзорна. Императорът дори не си дал труд да отговори на светия отец и обнародвал манифест, който смайва с мъжествения си тон и с независимия си дух.

Знайте, о лековерни народи — пише Фридрих, — че е дошло време да ви отворим очите за вярванията, натрапени ви от трима измамници — Мойсей, Христос и Мохамед. Нима разумът не ви подсказва, че само безделници, заинтересовани да измамят хората, могат да твърдят, че бог е бил роден от девственица? Докога ще вярвате в силата на папите, на тия кръвосмесители, крадци и убийци? Не се бойте от техните жалки и смешни заплахи, на които аз ще съумея да отговоря с оръжие!

За съжаление по онова време подобни гласове се чували крайно рядко и не намирали отзвук; всемогъщата църква можела да продължава да върши долните си дела.

След обнародването на манифеста на Фридрих папата смятал, че императорът ще тръгне към Рим, но и този път сгрешил.

Императорът решил да смаже папата по друг начин. По това време Сицилия била наводнена от всякакви монаси, между които особено изпъквали воините на свети Франциск. Тези ревностни служители проповядвали свещената война и настройвали народа срещу императора. Фридрих не само че започнал да гони монасите от Сицилия, но дори поискал от служителите на църквата да му плащат своеобразен десятък. Свещениците били свикнали сами да получават десятък и се отнесли към искането на императора без особено удоволствие. Но им се наложило да плащат.

Що се отнася до папата, неговият гняв не знаел граници. Но и с това не свършили тежките изпитания, които му било писано да понесе.

По-рано от владенията на Фридрих в Рим постоянно се стичали безброй поклонници, които се стремели да видят папата и да бъдат удостоени с честта да целунат пантофа му. Те носели на папата огромни доходи.

Фридрих рязко ограничил поклонничеството на своите поданици в Рим, като забранил на жителите да посещават вечния град без специално разрешение.

Григорий трябвало да намери начин да отбие ударите, които му нанасял императорът. Той имал нужда от войници, и най-главното — от пари. Скоро Григорий намерил изход: той започнал да задържа при себе си отрядите на кръстоносците, които обикновено се отбивали в Рим, за да получат благословия и опрощение на греховете от папата, преди да заминат да се бият с неверниците. Без много церемонии наместникът на Христос сложил ръка на паричните средства на кръстоносците.

И все пак те били недостатъчни. Папата бил спасен от любимата дъщеря на светия престол — Франция.

По онова време там царувал Людовик IX. Монархът, който скоро след това бил провъзгласен от църквата за светец, естествено, не могъл да не подкрепи главата на християнския свят. Легатите на Григорий получили от Людовик IX право да се разпореждат с една двадесета от приходите на кралството. Когато те изпълнили мисията си и се завърнали в Рим, папата изпаднал в такъв възторг, че сметнал за необходимо да изрази на свети Людовик своята признателност.

Какво направил той? Подари на брата на краля Робер Артоа… императорска корона. Кралят обаче не сметнал за възможно да приеме подобен дар. Людовик не можел да пренебрегне интересите, които свързвали Франция с отлъчения император, а освен това той много добре знаел колко струва Григорий IX.

Но с получените от Франция пари Григорий набързо събрал значителна армия и скоро Италия се превърнала в арена на въоръжена борба. В самия Рим жителите се разделили на две групи: гвелфи, привърженици на папата, и гибелини, привърженици на императора, които се борили помежду си на живот и смърт. Когато Фридрих след редица победи обсадил вечния град, Григорий внезапно се поминал.

Това щастливо събитие станало на 20 август 1241 година.