Лео Таксил
Свещеният вертеп (112)

Ликвидиране на валденсите^[1]

Както е известно, католическата църква смята за еретици всички, които дръзват да поставят под съмнение нелепите църковни догми. Сектата на валденсите също била подложена на гонения от страна на Александър III.

Ето какво пише Перен^[2] за законите на онова време в своята „История на валденсите“:

В угода на нашия бог в 1160 година бе въведена смъртна присъда за онези, които не вярват на свещените думи, че Христос обитава причастието под формата на хляб. Нека никой не дръзва да се усъмни, че нафората, макар и да си остава хляб, съдържа в себе си тялото Христово. Пред страх от смъртно наказание бе заповядано в дните на религиозните шествия улиците да се постилат с килими и тъкани, а вярващите да падат на колене пред иконите, да призовават бога и да се бият в гърдите.

Сега ние най-спокойно се надсмиваме на всички тези глупости и изпитваме само съжаление към хората, които са позволявали на свещениците да ги мамят. Но в същото време, когато мислим за далечните векове на невежеството, за онези варварски епохи, когато църквата е била всемогъща владетелка на европейските народи, ние неволно се възхищаваме от хората, които са дръзвали открито да протестират против нейната чудовищна власт.

Основател на сектата на валденсите бил богатият лионски търговец Пиер Валд, който раздал имотите си на бедните и тръгнал из страната, като приканвал народа да се откаже от суеверията, оскверняващи истинската вяра. Валд подкрепял доводите си с безупречно поведение и спечелил много последователи, които започнали да се наричат валденси.

Учението на валденсите отхвърляло всички тайнства и всяко богослужение освен изповедта; то твърдяло, че хлябът може да храни само тялото, а духовна храна е милосърдието. Валд смятал, че всеки християнин е свещеник; той осъждал индулгенцията и фасадната обредност на римокатолическата църква. Сектата се деляла на „вярващи“, които продължавали да живеят като миряни, и „съвършени“, които давали обет за целомъдрие и се занимавали с проповядване.

Александър провъзгласил сектата за престъпна, изсипал върху валденсите градушка от проклятия и обявил кръстоносен поход на нейните последователи. По негова заповед хиляди фанатици грабнали оръжието и се устремили към Южна Франция. В Тулуза, която се смятала за крепост на еретиците, консул бил Дюран — човек, прочут с добрината, честността и милосърдието си.

Без да се съобразява с високото положение и с възрастта на Дюран, папският легат конфискувал имуществото на почтения старец и го изгонил от Франция. Същата участ сполетяла всички роднини и приятели на Дюран и дори гражданите, които поддържали с него делови отношения. Много хора били заподозрени като валденси и папските легати подлагали пленниците си на жестоки изтезания, за да изтръгнат от тях признание или донос.

Александър изпратил в Тулуза Хенрих Клервоски, който се бил прочул със своите „подвизи“ при ликвидирането на албигойците. Той получил най-широки пълномощия. Още щом този изверг стъпил в Тулуза с бандата си, навсякъде пламнали клади. Нещастните последователи на Валд били подхвърляни на най-садистичните мъчения, които можели да се родят само в екзалтираното въображение на един духовник. Хиляди старци, жени и деца били обесени, разкъсани на колелото, изгорени живи, имуществото им било конфискувано в полза на краля и на светия престол.

В преследванията на валденсите тронът и олтарът показали на какво са способни.

Жестокостта не била единствената характерна черта на Александър. На тази духовна особа били присъщи всички пороци, произтичащи от алчността, която го вдъхновявала да изобретява примки и интриги, без да се гнуси от никакви средства, само и само да натрупа нови богатства.

Щом стана дума за това, ще опиша един типичен епизод.

Духовникът на краля на Сицилия Готие получил архиепископска катедра без съгласието на духовенството в Палермо^[3], което отхвърлило неговото назначение. Оплакването от този акт на краля стигнало до Рим. Лично кралицата умолявала папата да анулира назначението на Готие. Кралицата имала достатъчно сериозни причини: тя отдавна мечтаела да възнагради с това топло местенце един от любовниците си — канцлера Стефан. Сигурно кралицата е съумяла да открие в него достойнствата, необходими за един добър архиепископ.

Папата, който понякога умеел да бъде галантен, отговорил чрез своя легат, че ще му бъде приятно да зарадва кралицата, но при едно малко условие — назначаването на Стефан щяло да й струва само хиляда унции. Кралицата била озадачена от това предложение. Съвсем естествено, тя се позамислила: ако всеки любовник й струва такъв куп пари, то колкото и да се труди с пот на чело нейният добър народ, тя пак ще фалира. Тя дълго се колебала, но щедрото кралско сърце надделяло над благоразумието и исканата сума била платена.

За нещастие на кралицата Готие също не можел да бъде упрекнат в небрежност. А той добре познавал своя папа. Кралицата платила хиляда унции, за да го отстранят. Готие броил на светия отец две хиляди унции, за да го оставят на мястото му. В случай на нужда Готие би удвоил тази сума. През ония щастливи времена митрата на архиепископа е била солидно нещо!

Папата приел дребния подарък на Готие и решил въпроса в негова полза. А кралицата била уведомена, че „духовенството на Палермо намерило сериозни аргументи против нейната молба и той очаква възраженията на кралицата“.

На лукавия тиароносец не му стигнало, че пратил за зелев хайвер жената — той искал да се подиграе с кралицата.

В края на краищата горкият Стефан не получил архиепископското място.

Папа Александър бил властолюбив и високомерен, а колко надменен е бил, личи от следния факт.

Когато Фридрих Барбароса се видял принуден да прекрати войната с папата и поискал мир, Александър III, както разказва историкът Фортунат от Улм, измислил за него следния церемониал:

След като бе освободен от отлъчването, Фридрих влезе във Венеция с голяма тържественост; той бе заведен при Александър III, който го очакваше заедно с кардиналите и епископите в атриума^[4] на храма „Св. Марко“, свали кралската си мантия и падна ничком, с глава, допряна до земята. Александър излезе напред, сложи крак на врата на монарха, а в това време кардиналите запяха на висок глас думите от псалтира: „Ти ще стъпиш върху главата на змея и ще съкрушиш лъва и дракона.“ Фридрих възкликна: „Първосвещениче, тия думи се отнасят за свети Петър, а не за тебе.“ „Лъжеш — отговори му Александър, — тия думи са написани за апостола и за мен.“ И той притисна с все сила врата на императора и го принуди да млъкне, след което му позволи да стане и го благослови. През това време съборът запя: „Хвала тебе, господи“.

Ако се вземе под внимание, че богът, чийто наместник бил Александър, се е родил в обора от любовната авантюра на гълъб и едно просто момиче, то да тъпчеш императора, сякаш той не е никакъв император, а най-обикновено килимче, е огромно постижение. Може би си мислите, че тази церемония е наситила тщеславната душа на наместника? Лъжете се!

Негово светейшество измислил редица нови трикове. На другия ден след споменатата церемония Александър III тръгнал към храна „Св. Марко“ за тържествена литургия и Фридрих с жезъл в ръката изпълнявал функциите на церемониалмайстор, като вървял пред светия отец и му пробивал път през тълпата.

Според мен много по-достойно би било да се възползва от жезъла и да наложи светия наместник!

През време на цялата литургия, която трая доста дълго, императорът стоя на галерията. Когато папата излизаше от храма, императорът падна ничком, целуна му нозете и пеш съпроводи папата до двореца, като водеше коня му за юздата.

Този исторически факт показва каква власт над хората са имали по онова време религиозните предразсъдъци. Един от най-могъщите монарси на земята се е съгласил да замести килима, лакея и коняря на папата! В името на какво, питаме ние, се е подложил на подобни унижения Фридрих Барбароса? Кое е подтикнало този деспот да пълзи толкова позорно в краката на омразния му тиароносец? Той е постъпил така, главно за да се отърве от отлъчването, което му било наложено от папата.

О, немощна католическа църкво! Ти и сега се залъгваш, като прибягваш към древното си оръжие, но твоите анатеми само разсмиват онзи, върху когото се нахвърляш. Самият аз бях прокълнат от теб. Беззъбо чудовище, ти не си способно вече да плашиш и децата!