Лео Таксил
Свещеният вертеп (134)

Градина на мъченията

За приемник на Пий II бил избран кардинал Пиетро Варбо. Изправен пред необходимостта да си избере име, той заявил, че предпочита името Формоз (красив). Когато кардиналите чули това, избухнал оглушителен смях: новият папа бил изрод. Тогава той решил да вземе името Павел II^[1].

Кардиналите поставили пред Павел II редица условия и той се заклел да ги спазва. Едно от условията било: да събере извънреден данък под предлог, че ще организира кръстоносен поход, и да си подели с кардиналите цялата печалба от тази финансова операция.

Първата част от условието Павел изпълнил много старателно; що се отнася до втората, той решил, че е по-изгодно да остави всичките пари в собствената си хазна. Естествено, кардиналите се разсърдили не на шега. Тогава папата се съгласил да назначи комисия от трима кардинали, която да контролира събирането на извънредния данък и подялбата. Великодушният жест на папата омиротворил кардиналите и те му дали пълна свобода на действие. От всички държави към Рим се стичали потоци от злато. Но апетитът идва с яденето — и Павел II започнал да измисля други начини, за да увеличи своите доходи. Той например много ловко използвал отлъчването. В неговите ръце то приличало на пистолета, който разбойникът от широкия друм опира в гърдите на изплашения пътник. След това той уволнил редица офицери и чиновници на курията, за да продаде по-късно техните бенефиции. Някои от чиновниците протестирали срещу това мероприятие. Особено енергично възразил прочутият историк Платина, който водел папската кореспонденция.

— Как се осмеляваш да ме съдиш? — свирепо го попитал светият отец. — Нима не знаеш, че всички закони се раждат в моята глава? Какво ми влиза в работата, че ти и твоите колеги ще живеете от просия? Такава е моята воля и няма нищо по-горе от нея на този свят.

Някои чиновници се убедили, че Павел няма да отстъпи, и решили да помолят всички монарси за свикване на вселенски събор, на който да бъде решен спорът им със светия отец. Платина бил предан на престола, той убеждавал папата да не се подлага на унижения и да отмени своята заповед. Вместо да се вслуша в съвета му, Павел II наредил да арестува Платина.

Трябва да отбележим, че светият отец бил кръгъл невежа и затова хранел омраза към учените и писателите. Неговата любима фраза била: „Религията трябва да унищожи науката, понеже науката е враг на религията.“

Римските власти и цеховите старейшини се развълнували от арестуването на един от най-популярните римски граждани и издействали освобождаването на Платина. Павел II трябвало да отстъпи, но той не се отказал от намерението си да се разправи с писателя. След известно време той подкупил лъжесвидетели, които обвинили Платина и неколцина други учени в заговор срещу папата. Те били подложени на разпит от инквизицията. Но нито Платина, нито неговите другари по нещастие потвърдили показанията на лъжесвидетелите. Тогава светият отец решил чрез изтезания да изтръгне от тях признание.

Най-напред започнали да мъчат Платина. Съблекли го гол и го завели в една сводеста стая, разделена на две със стъклена стена. В едната половина на стаята седял на трон папата, заобиколен от фаворитите си, а в другата изтезавали жертвата. Побивали осъдения на кол, висок деветдесет сантиметра, на върха с елмазено острие. Това е по-страшно от турски кол — там смъртта настъпва по-бързо. А тук всичко било нагласено така, че страданията да продължат няколко часа.

Но Платина не признал това, в което го обвинявали. Всички усилия на папата се оказали безполезни и Платина бил върнат в каменния карцер. Мястото му заели другите обвиняеми. Разкъсвали телата им с нажежени клещи, в раните им изливали разтопено олово, но палачите не могли да ги принудят да оклеветят Платина.

Тогава Павел II, който бил лишен от възможността да нарече Платина и другарите му държавни престъпници, ги обвинил в ерес. Но ето че се намесил император Фридрих. Той пристигнал в Рим за своя пай от данъците, събрани от неговите поданици, и настоял за освобождаването на Платина.

В заключение ще съобщим, че достойният първосвещеник забранил на римляните да пращат децата си на училище, защото смятал, че четмото и писмото са привилегия на свещениците.