Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Две чудеса
Без чудеса няма религия! Само като смайват простите и лековерни хора с факти, които изглеждат свръхестествени, свещениците са в състояние да поддържат господството си над умовете и да им натрапват и най-безсмислените догми като неоспорими истини.
Йоан XIII много ценял това оръжие. Съвременните му летописци разказват за едно главозамайващо чудо, извършено лично от него. Един благородник от свитата на Отон смятал, че е обладан от зъл дух. През време на припадъците този нещастник си драскал лицето и хапел пръстите на ръцете и краката си.
Опечален от състоянието на своя любимец, императорът помолил папата да окачи на врата на болния знаменитата верига на свети Петър, която уж притежавала способността да прогонва бесовете. Светият отец се съгласил, направил всички необходими приготовления и разпратил покани.
В присъствието на многобройна отбрана публика окачвали на шията на болния една след друга няколко вериги, които приличали на веригата на свети Петър, но това нямало никакъв ефект. Щом докоснали болния с „истинската“ верига, гъст дим обгърнал обладания от демони, а над главата му екнали страшни викове. Никой не се съмнявал — а нещастникът най-малко от всички, — че това са воплите на самия дявол.
Очевидците в един глас викнали, че става чудо. Интересно как ли биха реагирали те, ако можеха да присъстват на сеансите на някой съвременен фокусник?
Второ чудо. Йоан XIII въвел нелепия обичай да се кръщават камбаните. Ако кръщението има за цел да пречиства от грехове, то, пита се, какви грехове може да е извършило едно парче метал? Но ако освободим религията от всички безсмислици, с които е пълна тя, свещениците ще останат без работа.
Според някои легенди голямата камбана на черквата „Св. Йоан“ в Латеран имала способността да прогонва зли духове. Един монах твърди, че бил свидетел на такова изгонване.
„Едно младо момиче — разказва той — идваше към базиликата заедно с майка си. Когато те се заизкачваха по стъпалата към преддверието, камбаните забиха, приканвайки римляните на молитва. Бедното момиче на часа падна в ужасни гърчове и аз забелязах как духът на мрака се измъкна изпод полите й в образа на младенец и бързо се изпари във въздуха.“
Нима не е поучително това чудо? Честна млада девойка отива на литургия. Изкачва се по стъпалата, пада и започва да се гърчи точно в момента, в който удря камбаната. По всичко личи, че тя е обладана… или по-точно, че е била обладана… преди девет месеца.
Но по какъв начин добрият монах е познал, че „младенецът“, който изскочил изпод полите на момичето, е бил духът на мрака? Ние по-скоро сме склонни да мислим, че това е било малко ангелче и че вместо да отлети в небитието, е било отнесено от самата матрона, която нежно му е дала гръдта си. Наистина тази хипотеза хвърля известна сянка върху невинността на младото момиче… Впрочем, шегата настрана. Тази история е наивна, нали? И все пак, ако я разкаже с всички подробности някой духовник, който има ясна представа за клиентелата си, вярващите ще сметнат за свой дълг да повярват в това чудо!