Лео Таксил
Свещеният вертеп (11)

Еластична съвест

Адриан I^[1], който сменил Стефан IV, нямал зад гърба си толкова престъпления, колкото неговите предшественици.

Но разстоянието между честния човек и изпечения негодник е голямо — в това пространство лесно може да се вмести цяла поредица мошеници от най-различен калибър.

Адриан I, с когото ще се заемем сега, бил крайно користолюбив, а скъперничеството му надхвърляло всякакви граници.

Що се отнася до неговата съвест, тя приличала на ластик. Неслучайно се казва, че съвестта е нещо разтегливо…

Карл Велики^[2] посетил веднъж Рим и бил смаян, когато му разказали за нравите на италианските църковни люде. Той решил да посъветва папата да обуздае страстите им и изказал пред него мисълта, че със своята безнравственост свещениците позорят християнството: те търгуват с роби, продават момичета на сарацините^[3], държат игрални и публични домове и самите неудържимо се отдават на чудовищни пороци, както някога жителите на Содом.

Забележете, техните деяния били толкова очевидни, че нямало нужда от никакви разследвания или анкети: те се виждали и с просто око, като на длан.

Светият отец нагло отвърнал на Карл Велики:

— Това са само клюки, разпространявани от враговете на нашата църква.

Кралят на франките не настоял и се завърнал в кралството си. Към папата той се отнасял много по-снизходително, отколкото към своите епископи. Вероятно е имал интерес да бъде в добри отношения с папата, както и папата с него. Във всеки случай, когато папата го помолил да „върне“ на апостолския трон папските наследствени земи, имайки предвид владенията на херцог Беневентски, който се осмелил да защищава имотите си от посегателствата на наместника на свети Петър, Карл Велики побързал да изпълни неговото желание. Той отнел най-хубавите градове на злощастния херцог и ги подарил на папата.

Но и светият отец не правел нищо даром и ако оказвал някому услуга, очаквал срещу нея най-малкото рубинен пръстен.

Тасилон, баварският херцог, се обърнал към него с молба да го помири с краля на франките. Адриан се съгласил да стане посредник срещу съответна сума. Когато тази сума не му била връчена в уговорения срок, папата едва не се пукнал от яд и отлъчил Тасилон от църквата; освен това той заявил, че с устата на своя наместник господ разрешава на франките да си разчистят сметките с баварците и следователно те могат да изнасилват девойки, да убиват жени, деца и старци, да палят градове и да разстрелват жители. Колко благодушни са тия наместници на Христос!

Малко преди да се представи пред всевишния, Адриан сключил една твърде изгодна сделка. Английският принц Офа се хвърлил в краката на светия отец с молба да му прости греховете: нещастният принц взел живота на един от англосаксонските владетели, като предварително го примамил в своя замък с обещанието, че ще му даде ръката на дъщеря си.

Адриан I обожавал подобни гешефти: никакви капиталовложения, а големи печалби.

Той обещал на принца да го помири с небесата, но при условие, че принцът обложи поданиците си със специален данък — въздаяние на свети Петър, както и да основе приюта за вярващите. Светият отец предвкусвал още тогава доходите от тия богоугодни заведения.

Офа се чудел как да му благодари и, естествено, се съгласил.

Един крадец изказва благодарност на друг крадец… Съгласете се, че няма накъде повече!

Колко ли съжаляват всички мошеници и изнудвачи, че Адриан I не е успял да основе за тях висши училища!