Лео Таксил
Свещеният вертеп (216)

Доблестните отци надигат глава

Макар че тяхното покорство било колкото закъсняло, толкова и принудително, то се отразило благотворно върху членовете на светото братство, защото успокоило негодуванието на противниците им и променило климата до такава степен, че във Франция започнали да ги търпят. Йезуитите възобновили своите сборища, където се оспорвали разни религиозни въпроси. Те осъдили трактата на парижкия теолог Едмонд Рише „За духовната власт“ и наложили уволняването на автора. Тази крещяща несправедливост породила гняв срещу йезуитите и войната между тия негодници и защитниците на галиканската църква избухнала отново.

В книгата си, която имала шумен успех, Едмонд Рише доказва, че „нито кралете, нито папите имат правото на непогрешимост и неприкосновеност, всички те са получили властта си от народите и под никакъв предлог не могат да се изплъзват от тяхното висше правосъдие“.

Това се казва откровен и честен разговор!

Най-известните писатели от онова време сметнали за чест да застанат на страната на теолога, грабнали перото и започнали да защищават справедливите доктрини. Един от тях, Плеси-Морней, издал своя знаменит труд „Тайните на беззаконието“, в който не се побоял да нападне светия престол и да разобличи безбройните престъпления и подлости, извършени от господа първосвещениците. Неговото заключение било Следното: „Приемниците на свети Петър са пълномощници на антихриста.“ На заглавната страница на своя труд до Вавилонската кула — емблемата на Ватикана — мъжественият писател сложил на преден план Павел V, изрисуван като дявол, устремен към завоюването на света начело на сбирщина монаси.

Невъзможно е да се опише яростта на папата, когато се научил за появата на убийственото произведение. Той стоварил гръм и мълнии върху главата на дръзкия Плеси-Морней и настоял да се забрани трудът му във Френското кралство.

Достойните слуги на папата, йезуитите, естествено се нагърбили с преследването на нечестивата книга. Техните действия се увенчали с успех, тъй като съдиите не се посвенили да произнесат забраната, за която ходатайствал римският двор.

Измамата още веднъж възтържествувала над истината!

„Ободрени от успеха — казва един писател, — чадата на Лойола поискаха да осигурят победа на папата и във Венеция. Те се постараха да го освободят от един твърде опасен противник, от прочутия Пиетро Сарпи, или, както го наричаха доминиканците, Фра Паоло. Те се стремяха да постъпят с него също като с Плеси-Морней, но тъй като не вярваха, че ще намерят в Съвета на десетимата толкова покорни съдии както във Франция, отново прибягнаха към опит за убийство. След като научил от едно анонимно писмо какво го заплашва, Фра Паоло взел всички предпазни мерки, като си издействал разрешение да носи под дрехите си ризница и да има телохранител, въоръжен с мускет. Той получи разрешение, което само по себе си беше съвсем невероятно в един град, където носенето на огнестрелно оръжие се наказваше със смърт. Но веднъж, когато Фра Паоло излизал от манастира, петима неизвестни с маски се нахвърлили върху него, нанесли му няколко удара с кинжал и се скрили, преди съпровождащият го брат да успее да се възползва от оръжието си. Пиетро Сарпи бе отнесен почти умиращ, намушкан с кинжал, на който бяха гравирани тиара, кръст, череп и думите «В името на папата — братството на Исус».“

„Сенаторите, които заседаваха в сената, още щом научиха за гнъсното престъпление, прекратиха заседанието и отидоха в манастира на доминиканците, за да разберат какво е състоянието на ранения. Съветът на десетимата нареди да се вземат най-енергични мерки за издирване на виновниците, но за съжаление те не бяха заловени. За лекуването на Фра Паоло дожът извика най-добрия хирург, разноските по лекуването бяха поети от правителството, а когато той оздравя, великодушната република удвои неговите доходи и му подари дворец.

Трогнат от тези прояви на всеобщо внимание, Пиетро Сарпи се отказа от двореца и от доходите, но продължи да излиза от манастира само с ескорт, за да бъде защитен от нови опити за нападение.“