Лео Таксил
Свещеният вертеп (192)

Урбан VII^[1]

Многобройните врагове на Сикст V отпразнували неговата кончина с голяма радост. Най-много от всички ликували йезуитите.

Казват, че един от последователите на Игнатий Лойола произнесъл от амвона твърде необикновена надгробна реч:

Господ ни освободи, братя, от един гнъсен папа. Ако той не беше умрял, ние щяхме да бъдем принудени да го отлъчим от църквата, защото той беше прелюбодеец, магьосник, педераст и еретик: господ сам унищожи увенчания с тиара сатана.

Веднага след погребението на „сатаната“ почтените кардинали се събрали да изберат нов папа.

Както обикновено, започнали интриги и още на следния ден няколко души се отказали от своята кандидатура в полза на кардинал Кастаня, който получил две трети от гласовете и станал глава на християните под името Урбан VII.

Джовани Батиста Кастаня бил роден в Рим в 1521 година. „Когато достигнал зряла възраст — казва Лашатр, — той се заел да изучава старателно гражданското право и църковния устав, което през оная епоха било по-полезно от учението на светото писание.“

По времето на Григорий XIII той изпълнил важна задача в Кьолн като наблюдател на преговорите между Филип II и Обединените провинции. За ловкостта, проявена от него при изпълнение на тази мисия, той получил голямо възнаграждение и кардиналска шапка.

Сикст V също обсипвал Кастаня с награди и се съветвал с него при решаването на важните държавни въпроси. Когато станело дума за него, негово светейшество всеки път повтарял, че се надява да обуздае с негова помощ йезуитите и моли господа само за една милост — Кастаня да бъде негов приемник.

Както виждаме, желанието на Сикст се сбъднало.

Населението на Рим посрещнало с радост новината за избирането на новия папа, защото неговата честност и справедливост — добродетели, които са толкова голяма рядкост сред духовниците — му помогнали да спечели симпатиите на народа.