Лео Таксил
Свещеният вертеп (97)

Хенрих IV в Каноса^[1]

Войната между папата и императора траяла дълго. Победата се усмихвала ту на едната, ту на другата страна. Григорий не се спирал пред никакви средства, отлъчвал от църквата и налагал анатема, а ако и това не помагало, изпращал при Хенрих IV отровители.

Хенрих на свой ред разчитал в борбата си срещу папата на подкрепата на германските князе. Но най-могъщите от тях се стреснали след победата на Хенрих над Саксония^[2] и се обединили с папата и с епископа на Мец — Херман. По такъв начин, когато Саксония въстанала повторно, Хенрих се оказал изолиран.

През септември 1076 година в писмото си до епископите и до всички вярващи в Германия папата изложил следния план за действие: ако Хенрих иска да се покори, той трябва да докаже искреността си и занапред да се отнася към църквата „не като към слугиня, а като към господарка“. Но ако той продължи да упорства, нека си изберат друг крал, който ще бъде утвърден от първосвещеника.

Когато папските пратеници дошли при императора, той се опитал да преговаря с тях, като обещал да управлява в съгласие с князете. Но те се отказали да го изслушат и заявили, че ако до 22 февруари кралят не получи прошка от папата, ще го смятат за детрониран. А дотогава нека остане в Шпайер^[3] и се откаже временно от властта.

Хенрих се престорил, че се подчинява на техните искания — той трябвало да спечели време, за да намери средства за борба с размирните князе. Но положението на краля било трагично. След няколко месеца се свикал събор под председателството на Григорий VII. Хенрих разбирал, че е загубен, ако съборът се състои. На всяка цена трябвало да се осуети пристигането на папата. Когато научил, че Северна Италия е доброжелателно настроена към него, Хенрих внезапно напуснал Шпайер и заедно с жена си Берта и невръстния си син Конрад заминал за Бургундия^[4]. Въпреки необикновено суровата зима, въпреки преспите и тежките преходи той прехвърлил Алпите и стигнал до Павия.

Кралят бил напуснал Германия не за да започне борба със съмнителен завършек, който го плашел. Преди всичко той искал да разцепи съюза на папата с германските князе. Трябвало да се бърза, докато Григорий отсъствал от Рим и се намирал в Каноса, в замъка на своята съюзничка и любовница графиня Матилда. Императорът изглежда се е надявал, че Матилда, която му била роднина, ще положи всички усилия, за да ги помири. Но когато Хенрих се появил в Каноса, Григорий отказал да го приеме.

Дали появата на Хенрих наистина е изненадала папата? Какви условия е искал да предяви той на Хенрих? Двамата главни летописци, Бернолд^[5] и Ламперт, са на различно мнение, но не си противоречат в едно: в продължения на три дена, от 25 януари, кралят бил принуден да чака гладен и бос на снега пред оградата да се смили Григорий и да му прости. Най-сетне на четвъртия ден папата го допуснал до себе си и го освободил от отлъчването. Кралят предварително се заклел да се помири с германските епископи и князе и да не пречи на Григорий да пристигне в Германия, когато си поиска.

Още същия ден Григорий съобщил на съюзниците си за станалото. Той описал унижението на краля и добавил: „Всички околни ни умоляваха със сълзи на очи и дори се учудваха, че ние проявяваме не строгостта на служител на църквата, а жестокостта на тиранин.“

Както разказват някои летописци, Григорий отслужил литургия в присъствието на Хенрих. Когато нафората била осветена, той се обърнал към краля със следните думи:

Отдавна получавам от тебе и от твоите привърженици писма, в които ме обвинявате в много престъпления, които според правилата на църквата ме правят недостоен за духовен сан. Ето тялото Христово, към което ще се приобщя… Нека всемогъщият бог, ако съм невинен, ме освободи от подозренията в греховете, в които ме обвинява. Ако ли пък съм виновен, нека ме порази с внезапна смърт.

Негово светейшество предложил и на краля да се подложи на същото изпитание, но последният от страх не приел.

Не е доказано дали е достоверен този драматичен епизод. Мнозина църковни автори го тълкуват като „самоосъждане“ на императора. Тези наивни автори изглежда забравят колко често виното за причастие е било използвано като сигурно оръжие срещу враговете на наместника на свети Петър.