Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Колко опасно е понякога да обичаш императрица…
Лъв VI[1], приемникът на Йоан X, заемал престола на свети Петър само няколко месеца. През това време не станали никакви скандални произшествия.
Ще споменем само един исторически анекдот, разказан от историка Лиутпранд[2], Кремонски епископ.
През понтификата на Лъв VI Италия се управлявала от император Беренгар[3], който горещо обичал съпругата си Вила.
Императрицата имала любовник — един нечувано грозен свещеник: той бил черен като катран, космат като мечка, а в лицето и телосложението приличал на същинско чудовище; на всичко отгоре природата го била надарила с невероятна тъпота. Освен всичките си недостатъци той имал страст към виното и го употребявал твърде неумерено, поради което често бил извънредно груб като всички закоравели пияници. С една дума, не е трудно да си представим какъв е бил този съблазнител!
За да й бъде постоянно под ръка тази привлекателна личност, Вила поверила на отчето възпитанието на дъщерите си. Историята премълчава на какво ги е учил този красавец. Но и така е ясно какво възпитание са получили момичетата.
Една нощ верният възлюбен, за да не събуди дворцовата стража, се промъквал бос към спалнята на императрицата, но ненадейно се спънал и паднал в коридора. Очевидно същата вечер е гаврътнал няколко чаши в повече.
Изплашени от шума, слугите решили, че в царските покои се е промъкнал крадец, и хванали злощастното отче.
Опасявайки се, че престъпната й връзка ще бъде разобличена, за да спаси реномето си, Вила без колебание го обвинила в опит да прелъсти една от дъщерите й.
Свещеникът не сметнал за необходимо да опровергае твърдението на своята възлюбена и дори мислено одобрил находчивостта й; той безропотно последвал стражата, твърдо уверен, че императрицата ще го извади от затвора в най-скоро време.
Но Вила отдавна се била преситила на своя любовник и само чакала удобен случай да се отърве от противното отче. Затова тя помолила да се ускори процесът срещу него и под предлог, че нещастният изрод може да й отмъсти, като оскърби нейното императорско достойнство, наложила при произнасяне на присъдата той да бъде лишен от правото на последна дума и за пълна безопасност да му се запуши устата с парцал.
Съдът постановил да се обезглави престъпникът.
Като се убедил, че нещата вземат трагичен обрат, злочестият любовник вероятно жестоко се е измъчвал от желание да разкаже на съдиите цялата истина за любовните похождения на императрицата. Но било късно. Заповедта на императрицата била изпълнена: дори по пътя към ешафода свещеникът бил лишен от възможността да проговори.
Поуката от анекдота е следната: кралете, които са си извоювали правото да решават съдбините на народите, наистина са напълно достойни за приятелството, с кое тю ги удостояват първосвещениците.