Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Григорий XIV[1]

 

Веднага след погребението на смелия и милосърден Урбан VII петдесет и двамата кардинали се събрали, за да изберат приемник. По инициатива на Монталто те провъзгласили за папа кардинал Николай под името Григорий XIV.

Новият папа връчил на всеки от избралите го кардинали по хиляда екю. Без съмнение, той много добре е знаел старата поговорка: „Дребните подаръци поддържат голямото приятелство.“

Летописците казват, че този човек бил неспособен да заповядва, мързелив и себелюбив, че не притежавал дори званията, необходими за един прост епископ. С една дума, паун по самочувствие и гъсок по глупост.

Понеже се страхувал от отровата на йезуитите, още след възкачването си на престола Григорий XIV се провъзгласил за привърженик на синовете на Лойола и установил добри отношения с Испания и с ръководителите на Католическата лига.

„Той направи дори нещо повече — казва Мезерей[2], — даде съкровищата, събрани от Сикст V във Ватикана, за екипиране на четиринадесетхилядна армия, която изпрати да помага на свещената Лига. Командуването й той възложи на своя племенник. След това той обнародва послание, с което нареждаше на всички духовни лица, сеньори и магистрати под страх от отлъчване от църквата да напуснат в 15-дневен срок земите на херцог Бурбон. Той прогласи нови були, в които анатемосваше краля-отцепник[3], лишаваше го от всички имоти и от кралската власт.“

Бележки

[1] Григорий XIV — папа (1590–1591 г.).

[2] Мезерей — известен френски историк (1610–1683 г.), автор на „История на Франция“.

[3] Хенрих IV.