Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Стар познат
Готов съм да се хвана на бас, че не сте очаквали да се срещнете за четвърти път с достопочтения Бенедикт IX, с когото се разделихме в оня критичен период от неговия живот, когато с участието на двамата си колеги — Йоан XX и Силвестър III — той продаде светия престол на търг.
И все пак именно него, Бенедикт IX, имаме честта да ви представим като приемник на Климент II.
Поразително упорит папа: вкопчил се в престола и не го пуща.
Преди да напусне Италия, Хенрих Черния изгонил оттам Григорий VI, за да попречи на „разжалвания“ папа да се възползва от временното отсъствие на Климент II и да заеме мястото му. Това обстоятелство именно помогнало на Бенедикт IX да завладее отново престола.
Когато научили за смъртта на Климент II, римляните проводили при императора пратеници с молба да утвърди за папа архиепископа на Лион. Докато пратениците изпълнявали своята отговорна мисия, Бенедикт, „клетвопрестъпникът, прелюбодеецът и кръвосмесителят“, напуснал град Пезаро[1], където се укривал, появил се в Рим начело на шайка разбойници и най-невъзмутимо се провъзгласил за папа.
Този път той се задържал на престола малко повече от осем месеца. Няма да ни стигне цял том, за да изброим всички престъпления, извършени от него през това късо време. Грабежите, убийствата и оргиите, както и едно време, били главното му занимание.
Преди да навърши тридесет години, той бил така съсипан от развратния живот, че приличал на грохнал осемдесетгодишен старец.
За да избави Рим от това чудовище, императорът се видял принуден да пусне в действие най-страшните заплахи. На 17 юли 1048 година Бенедикт се отрекъл от своя сан, но предварително си намерил вратичка за връщане. Той помолил абат Вартоломей, който бил смятан от народа за светец, да дойде в папския дворец, като изявил желание да се покае пред него за всичките си престъпления. Честният абат, настоятел на манастира „Грота Ферата[2]“, изглежда, е бил много мъдър, щом князете са го викали за арбитър, когато между тях възниквали спорове. Но този път той бил изигран от увенчания с тиара лицемер, който след публичната изповед заявил, че е решил да напусне света и да дочака смъртта си в пълно уединение.
В следващата глава ще видим как удържал на думата си той.