Лео Таксил
Свещеният вертеп (83)

Признание на Светия отец

В края на понтификата на Лъв IX известният богослов Петър Дамиани се обърнал към него с едно послание, което е достатъчно интересно, за да го цитираме тук. Петър Дамиани искал от светия отец съвет във връзка със скандалния живот на духовенството.

„Нашите прелати — пише богословът — открито се отдават на разврат, пиянстват, препускат с коне и безсрамно живеят с любовниците си в епископските дворци. Тези недостойни служители тласкат вярващите в бездната, а простото духовенство е съвсем затънало в разврат и на нас не ни остава нищо друго, освен да лишим свещениците от правото да извършват обредите на светите тайнства. Званието свещенослужител е заслужило такова презрение, че сме принудени да набираме служителите божи между продажни хора, прелюбодейци и убийци.

На времето апостолът обяви за достойни за смърт не само онези, които извършват престъпление, но и онези, които се отнасят към тях с търпимост. Какво би казал той, ако се завърне на земята и види днешното духовенство! Сега развалата сред духовенството е толкова голяма, че свещениците съгрешават със собствените си деца. Негодниците се оправдават с порочността на римския двор, а тъй като има такса за опрощаване на всички грехове, те вършат престъпления със спокойна съвест.“

Петър Дамиани споменава няколко папски едикта, които се отличават с възмутителен цинизъм. От уважение към нашия читател подбираме от тях само най-годните за печат. Но дори тези старателно избрани цитати дават достатъчно ясна представа за църковния кодекс.

Свещеник, който не е монах и случайно съгреши с девственица, трябва да се кае две години и да пости в продължение на три велики поста, като в понеделник, сряда, петък и събота се храни само с хляб и вода. Ако девицата се е посветила на бога и ако грехът е бил извършван системно, епитимията^[1] трябва да продължи пет години. Простият свещеник за такава простъпка трябва да се подложи на епитимия в продължение на шест месеца, а каноникът — в продължение на две години.

След като посочва редица подобни примери. Петър Дамиани умолява папата да вземе необходимите мерки, за да се обуздае духовенството.

Отговорът на Лъв IX звучи като признание, но далеч не безпристрастно, и си заслужава да го цитираме:

Споменатите от вас грехове — пише той на Петър Дамиани — заслужават най-строго наказание. Дори само един от тях е напълно достатъчен за лишаване от сан. Но броят на свещенослужителите, сторили подобни грехове, прави тази мярка абсолютно неприемлива и ме принуждава да държа в църквата дори престъпници.

Колко ли много днешни свещенослужители скърбят, че са отминали времената, когато духовенството се е ползвало с такава свобода. В наши дни светската власт наказва онези чернокапци, които не умеят да прикриват греховете си. Служителите на църквата наричат това „преследване на религията“.

Би било най-голямата заблуда да се мисли, че моралът на духовенството се е повишил. Чисто и просто сега те са принудени да лицемерят и да крият гнусотиите си: те не са толкова могъщи, както едно време, за да пренебрегват общественото мнение, защото господството им над света все пак е ограничено.