Лео Таксил
Свещеният вертеп (213)

Йезуитите в Англия

Доблестните отци загубили своето влияние във Венеция, но на нова сметка си извоювали част от своето някогашно могъщество в Англия. Въпреки строгите заповеди на Елисавета те отново се появили в кралството, надявайки се на покровителството на новия английски крал — Яков I^[1], и отворили няколко колежа. Скоро черните рицари толкова навирили глава, че кралят бил принуден да накаже строго неколцина от тях. Синовете на Лойола се заклели да отмъстят за своите братя. С помощта на неколцина аристократи-католици, на които те били духовни наставници, йезуитите организирали прочутия заговор, известен под името „барутен“. Те намислили да хвърлят във въздуха сградата на парламента, когато кралското семейство пристигне за откриването на сесията, и възложили тази задача на Гай Фокс, който бил известен с християнското си послушание. Отначало той отказал да вземе участие в заговора, като заявил, че „на откриването на парламента присъстват толкова католици, колкото и еретици, и ние ще трябва да отговаряме пред бога за смъртта на нашите братя“. Благочестивите отци му възразили: „Дори ако благочестивите вярващи бяха само с един по-малко от еретиците, и това трябва да се пренебрегне; ако ги унищожим, бог ще ни прости нашето деяние в името на великата слава, която ще пожъне.“

Гай Фокс бил мекушав човек, лесно се съгласил с доводите на йезуитите и се заловил за работа. Но заговорът бил разкрит; Фокс бил забелязан точно в момента, когато нареждал експлозивите в мазето, което се намирало под заседателната зала. Още на самото място го подложили на разпит и той издал съзаклятниците си.

Неколцина последователи на Лойола, между които се намирали и двама от ръководителите на заговора, били изправени пред върховния съд и били осъдени на смърт чрез обесване.

За светите разбойници това е съвсем заслужен финал.