Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Филип II изиграва папата
В Португалия на йезуитите им потръгнало повече, отколкото в Англия: те станали влиятелни и се превърнали в опасна сила. Наследниците на Лойола успели да убедят краля на Португалия Себастиан[1], племенник на Филип II, да предприеме военна експедиция в Африка. Уви, покръстените мароканци излезли несигурни католици и убили глупака Себастиан.
Короната на слабоумния крал, който нямал потомство, преминала със съдействието на черното войнство върху главата на неговия чичо, кардинал Хенрих. Щом седнал на трона, старият прелъстител поискал да се сдобие с потомство. Той помолил папа Григорий за разрешение да се ожени за една млада персона, която му била намерена от йезуитите. Хитрият папа, който отдавна бил хвърлил око на Португалското кралство, отклонил брака по религиозни причини. А Филип II, най-близкият наследник, който също мечтаел да сложи ръка на Португалия, заплашил краля-кардинал, че ще му отнеме владенията, ако се осмели да не послуша папата. Болният старец не се измъчвал дълго. Само след година и половина той се преселил в по-добрия свят.
Испанският крал веднага вкарал войските си в Португалия, без да обръща внимание на воплите на йезуитите и на разгневения Григорий XIII, който искал да подари този трон на незаконния си син. Папата обаче не се решил да отлъчи Филип II, тъй като имал голяма нужда от него, и бил принуден да поздрави победителя.