Лео Таксил
Свещеният вертеп (9)

Кавги и побоища

От 687 до 701 година на престола на свети Петър седи рядък каналия. Пред нас е папа Сергий I.

Когато предшественикът му Канон^[1] бил на смъртно ложе, обърканите духовници се разделили на няколко групи и избрали наведнъж трима приемници: Теодор^[2], Пасхалий^[3] и Сергий.

Можете да си представите как се разгорещили тия претенденти за престола, какви побоища се разразили и какъв пердах паднал. Впрочем, няма защо да се чудим: светият престол не е дребна работа.

В тази разправия били въвлечени дори вярващите: привържениците на Теодор се готвели да избият привържениците на Пасхалий в базиликата „Св. Юлия“^[4]. Сергий ловко използвал раздора между Теодор и Пасхалий: той напил и подкупил въоръжения отряд и завладял апостолската тиара.

Пасхалий и Теодор били хвърлени в подземието. Скоро тия доблестни юначаги укротили страстите си и дори се заклели да се подчиняват на Сергий.

Сергий ги пуснал на свобода. Светият отец Теодор, без да губи ценно време, обвинил публично отец Сергий в узурпаторство и започнал да доказва, че неговото избиране е единственото законно. Той успял да привлече на своя страна по-голямата част от духовенството и Сергий бил изгонен позорно.

Обаче и Сергий не се оклюмал. Той се запътил към Равена^[5]. По онова време екзарх на града бил някой си Йоан Платин, голям любител на всякакви кавги и побоища. Сергий обещал на Платин планини от злато, ако той му помогне да си върне престола.

Двамата мошеници се разбрали и скоро Сергий с помощта на Йоан Платин отново получил тиарата, която, между другото, много му отивала.

След като се възкачил на трона, светият отец тайно си мислел да се разплати с Равенския екзарх за оказаната услуга, както подобава на един истински католик. Но Йоан Платин бил опасен съюзник, с такъв като него по-добре не се шегувай. Освен това папа номер две, Пасхалий, на свой ред съобщил, че и той се намира под покровителството на злополучния екзарх. Ще не ще, Сергий трябвало да изпълни дадените обещания.

Той смъкнал от черквите цялата украса, продал свещените утвари, полилеите, свещниците, дарохранителниците и стигнал чак дотам, че дал на лихварите златните венци, които красели олтара на свети Петър.

Задоволеният най-сетне Йоан Платин напуснал Рим.

Сергий много се загрижил за колегата си по престол Теодор и го затворил в един манастир, а след девет дена, веднага след богослужението, Теодор предал богу дух. Бялото вино за причастието^[6] му било изпратено лично от Сергий. Останалото не е трудно за разбиране.

Папа Сергий е обнародвал през своя понтификат голям брой интересни були. Така например в една от тях той позволява на свещениците да встъпват в брак с публични жени, наистина не повече от веднъж. Той разрешил на манастирите да вземат за послушници деца от десетгодишна възраст. Можем да си представим каква съдба е очаквала нещастните деца сред хора, обрекли се на безбрачие: в онази епоха безбрачието било задължително само за монасите. Затова те си наваксвали изгубеното с малки момчета.

Освен това по настояване на Сергий вселенският събор взел решение да се приемат в манастирите крадци, убийци и престъпници, независимо от техните минали престъпления.

Компанията в тия смирени обители си я бива, нали?

Преподобният отец си имал собствено становище за редица неща: той смятал, че скритият грях е наполовина простен; всичко скрито-покрито е позволено. Например не може да се прелюбодейства на светите места, особено ако бракът не е узаконен!… Разбира се, че не може!… На съпружеските двойки се разрешава да се държат в храма като у дома си, но да прелюбодействат в него? Боже опази, с това моралът никога няма да се помири. И наистина, в една своя була Сергий обявил: „Да бъдат анатемосани онези мъже и жени, които в престъпни обятия вършат изневяра в светилището.“

Когато Константинополският, Александрийският и Антиохийският патриарх сред поредица шумни скандали предложили да се забрани категорично на свещениците да благословят кръвосмесителни бракове, непогрешимият владика на църквата отказал да одобри това предложение.